Майк вече е ядосан не на шега. Всичко, абсолютно всичко върви наопаки. На устните на Линож продължава да танцува онази едва доловима усмивка. От неговата гледна точка всичко върви по мед и масло.
МАЙК: Отключи ли я?
ХАЧ (явно засегнат от думите му): Да, разбира се.
МАЙК: Тогава я натисни по-силно! Сигурно има лед вътре…
116 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.
Роби е застанал на прага зад Хач и го наблюдава с дълбоко презрение. Хач въздъхва отчаяно — знае, че бравата не е замръзнала, но подновява усилията си с удвоена сила. Междувременно Роби прекосява помещението и захвърля скъсания плакат на бюрото на Майк. Щом го чува, Хач рязко се обръща. Кметът (който е по-едър от него) безцеремонно го избутва встрани.
РОБИ: Остави на мен.
Кметът също прави няколко напразни опита да отвори вратата и самонадеяният му вид бързо се изпарява. Хач го наблюдава с прикрито, но напълно разбираемо задоволство. Роби отстъпва, разтривайки рамото си.
РОБИ: Андерсън! Ще се наложи да го преведем през магазина.
117 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.
Майк забелва очи към небето — само това му трябва сега, Бийлс в полицейския кабинет! Работата отива от хубаво на още по-хубаво.
МАЙК: Хач!
ХАЧ (глас зад кадър): Да?
МАЙК: Ела при мен. (Натъртено.) Сам.
ХАЧ (глас зад кадър): Идвам.
Майк отново насочва вниманието си към Линож.
МАЙК: Ей сега ще влезем. Мирувай и всичко ще бъде наред.
ЛИНОЖ: Запомни какво ти казах, Андерсън. Когато му дойде времето… пак ще си говорим.
И Линож отново се усмихва.
118 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Къщите и магазините са забулени от снежната пелена. Приличат на снежни миражи, а бурята става все по-силна и по-силна.
119 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАРА.
Огромни вълни се стоварват върху скалите. Във въздуха летят водни пръски.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
120 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Времето вече е такова, че придвижването се превръща в сериозен проблем. Майк, Хач и Линож излизат иззад ъгъла и се опитват да достигнат стълбите на верандата пред магазина. Линож върви пред тях и гледа нагоре, без да спира да се усмихва.
121 ЕКСТ. ПОКРИВЪТ НА МАГАЗИНА.
Камерата ни показва антените, обслужващи двустранната радиовръзка на магазина. Най-високата от тях изведнъж се прекършва с трясък и полита надолу.
122 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТЪПАЛАТА НА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.
ХАЧ (потръпвайки): Какво беше това?
МАЙК: Май беше антената. Сега не го мисли. Хайде.
Хач отива до стълбите и побутва Линож.
123 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО.
Звук: същият звънтящ трясък.
124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.
Урсула се е навела над радиостанцията, която се намира на масата под плаката: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. От радиостанцията се чува оглушително пращене.
УРСУЛА: Ало? Родни? Родни, там ли си? Обади се, Родни!
Никакъв отговор. След още няколко напразни опита секретарката закача микрофона и гледа безполезния уред с омерзение.
125 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.
Покритият със сняг Хач влиза в магазина. Клиентите веднага реагират при вида на пушката в ръцете му. Вече не я държи с две ръце, а само с една и я е подпрял на рамото си, така че цевта ѝ сочи към тавана — досущ като Стив Маккуин в уестърна „Търси се жив или мъртъв“. Хач оглежда хората в супермаркета.