ХАЧ: Не ми харесва този звук.
МАЙК: Мърдай, господин Линож.
Докато минават покрай бюрото, Майк оставя найлоновите пликове и взема голям катинар с шифър. Изважда ключовете от джоба си и за секунда тъжно се взира в счупения ключ от задния вход. После подава ключовете и катинара на Хач. Двамата си разменят оръжията — Майк взема пушката и му дава револвера. Насочват се към килията.
МАЙК (обръща се към Линож): Вдигни ръце и се хвани за решетките. (Линож се подчинява.) Разкрачи се… (Линож се подчинява.) По-широко. (Линож се подчинява.) Сега ще те претърся. Помръднеш ли, Алтън ще ни спести цял куп неприятности и ходене по мъките.
Хач притеснено преглъща, но вдига револвера. Майк оставя пушката настрана.
МАЙК: Дори не дишай, господин Линож. Ти докосна с гадните си ръце сина ми, така че внимавай много!
Майк бърка в джобовете на полушубата на Линож и изважда жълтите кожени ръкавици. Те са целите оплескани с кръвта на Марта. Майк ги хвърля на бюрото с гримаса на отвращение. Продължава да рови из джобовете, обаче не открива нищо. Проверява предните джобове на дънките му. Нищо. Задните джобове. Нищо, освен няколко мъхести топчета. Сваля шапката на Линож и я оглежда отвътре. Нищо. Майк я хвърля до ръкавиците на бюрото.
МАЙК: Къде ти е портфейлът? (Линож не реагира.) Ехо, къде ти е портфейлът?
Майк удря два пъти Линож по рамото. Първия път — сравнително леко, но втория — доста силно. Линож продължава да мълчи.
МАЙК: Ей!
ХАЧ (обезпокоено): По-спокойно, Майк.
МАЙК: Той докосна сина ми, доближи лицето си до неговото, целуна сина ми по носа… а ти ми казваш „по-спокойно“? Къде е портфейлът ти, сър?
Майк го блъска в гърба. Линож залита към решетките, но не ги изпуска от ръцете си и запазва разкрачения си стоеж.
МАЙК: Къде ти е портфейлът? Къде ти е кредитната карта? Къде ти е картата за кръводаряване? Картата за намаление от „Валю-Март“? От кой канал си изпълзял, за да дойдеш тук? А? Отговори ми!
Всичката му злост, гняв, страх и унижение са на път да експлодират. Майк сграбчва Линож за косата и блъска лицето му в решетките.
МАЙК: Къде ти е портфейлът?
ХАЧ: Майк…
Майк отново блъсва лицето на Линож в решетките. Навярно би го сторил и пак, и пак, ако Хач не бе хванал ръката му.
ХАЧ: Майк, престани!
Майк се подчинява. Поема си дълбоко въздух и някак си успява да възвърне самообладание. Навън вятърът беснее и ние чуваме далечния тътен на разбиващите се в брега вълни.
МАЙК (дишайки тежко): Свали си обувките.
ЛИНОЖ: Трябва да пусна решетките, за да го направя. Връзките са здраво завързани.
Майк коленичи и взема пушката. Поставя приклада на пода и опира дулото точно в средата на дънките на Линож.
МАЙК: Ако помръднеш, никога вече няма да страдаш от запек.
Хач изглежда все по-уплашен. Никога не е виждал тази страна от характера на Майк. Междувременно Майк развързва ботите на Линож. После се изправя, взема пушката и прави крачка назад.
МАЙК: Събуй ги.
Линож се подчинява. Майк кимва на Хач и той ги вдига от земята, като хвърля бърз поглед на арестанта. Опипва ги отвътре и ги изтръсква.
ХАЧ: Нищо.
МАЙК: Остави ги до бюрото.
Хач това и прави.
МАЙК: Влизай в килията, господин Линож. Движи се бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Линож отваря вратата на килията и я залюлява напред-назад, преди да влезе. Вратата проскърцва, а когато се отваря широко, увисва леко. Линож прокарва пръсти по самоделните заваръчни шевове и се усмихва.
МАЙК: Мислиш си, че няма да те удържи? Ще те удържи, и още как.
Той обаче не изглежда сигурен в думите си, а на лицето на Хач цари още по-силно съмнение. Линож влиза в килията, затваря вратата и присяда с лице към нея. Присвива обутите си в бели спортни чорапи крака, така че ходилата му да са на ръба на нара, и ни наблюдава между прегънатите си колене. Тази поза остава непроменена за известно време. Китките му са положени върху коленете, а дланите му са отпуснати. На лицето му играе едва доловима усмивка. Ако някой ни гледа по този начин, вероятно ще ни се прииска да побегнем. Това е погледът на тигъра от клетката — спокоен и бдителен, но изпълнен със стаена ярост.