ПИТЪР ГОДСОУ (видимо облекчен): Разбира се. Отивам веднага.
Той отваря вратата и влиза в полицейския кабинет. Майк, който продължава да прегръща Моли, се обръща към съгражданите си.
МАЙК: Хора, налага се да затворя магазина. (Сред тълпата се надига ропот.) Вземете, каквото сте взели — напълно ви се доверявам, ще платите след бурята. Сега обаче имам арестант и трябва да се занимавам с него.
Дела Бизонет — жена на средна възраст с угрижено лице — пристъпва напред.
ДЕЛА БИЗОНЕТ: Наистина ли е убил горката стара Марта?
Отново ропот, изпълнен със страх и недоверие. Моли се взира напрегнато в мъжа си. В момента повече от всичко ѝ се иска Ралфи да изгуби временно слуха си.
МАЙК: После ще ви разкажа всичко. Сега ви моля да проявите разбиране и да ми помогнете да си свърша работата. Вземете си това, което ви трябва, и се прибирайте, преди бурята да е станала още по-силна. Само ще помоля някои от вас да останат за малко. Кърк Фрийман… Джак Карвър… Сони Бротиган… Били Соумс… Джони Хариман… Роби… Като за начало, толкова.
Тези мъже пристъпват напред, а останалите вървят към изхода. Както обикновено, Роби е изпълнен със съзнанието за собствената си значимост. Били притиска хартиена кърпичка към носа си.
139 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Хач седи зад бюрото и се мъчи с радиостанцията. Питър наблюдава килията с нервозно любопитство. Линож (който продължава да седи на нара в позата, в която последно го видяхме) също се взира в него.
ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър от Литъл Тол. Имаме извънредна ситуация! Чувате ли ме, Мачаяс? Отговорете, ако ме чувате.
Хач отмества пръст от бутона за предаване. Чува се единствено пращене.
ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър на деветнайсети канал. Чувате ли ме?
ПИТЪР ГОДСОУ: Не те чуват. Антената ви падна от покрива.
Хач въздъхва тежко. Намалява звука и пращенето вече не се чува толкова силно.
ПИТЪР ГОДСОУ: Защо не опиташ с телефона?
Хач му хвърля изумен поглед и посяга към апарата. Долепя слушалката до ухото си, натиска няколко бутона и я връща на мястото ѝ.
ПИТЪР ГОДСОУ: Пак ли нищо? Е, нали трябваше да се увериш.
Питър отново се обръща към наблюдаващия го Линож. Междувременно Хач е пренасочил интереса си към Питър.
ХАЧ: Нали не държиш марихуана зад кошовете за лов на омари в склада?
Питър го поглежда право в очите… и не казва нищо.
140 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА — С МОЛИ, РАЛФИ И МАЙК.
Хората се разотиват (с изключение на избраните от Майк мъже) и изходът на магазина ги засмуква във външния свят. Камбанката над вратата звъни почти непрекъснато.
МОЛИ: Обещай ми, че ще внимаваш.
МАЙК: Обещавам.
МОЛИ: Кога ще се прибереш?
МАЙК: Когато мога. По-добре вземете пикапа, защото с колата няма да изминете и трийсет метра… Никога не съм виждал да вали такъв сняг. Аз ще взема служебния джип или ще накарам някой да ме закара до вкъщи. Трябва да се върна в къщата на Марта, за да я обезопася.
В гърлото на Моли напират хиляди въпроси, но тя не може да ги зададе. На децата нищо не им убягва. Тя целува Майк по ъгълчето на устните и се обръща към изхода.
141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ — С КАТ И ТЕС МАРЧЪНТ.
Кат все още хлипа. Тес я прегръща и люлее, за да я успокои, но ясно виждаме, че думите на Линож са преобърнали света ѝ надолу с главата. Моли хвърля въпросителен поглед на Тес, която ѝ кимва утвърдително — всичко е под контрол. Моли ѝ кимва в отговор и излиза.
142 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАСАДАТА НА МАГАЗИНА.
Моли излиза навън с Ралфи на ръце. Бурята се е превърнала в страховита виелица. Тя пристъпва предпазливо по стъпалата на верандата, приближавайки се към камерата. Всяка крачка ѝ коства неимоверни усилия… а времето тепърва ще се влошава още повече.