РАЛФИ (трябва да крещи, за да го чуе майка му): Бурята няма да издуха острова, нали?
МОЛИ: Не се тревожи, миличък, няма да го издуха.
Но и тя не изглежда толкова сигурна.
143 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.
Снегът вали със страшна ярост. По главната улица и Атлантик Стрийт все още се движат няколко автомобила, но скоро и те ще спрат. Остров Литъл Тол е напълно отрязан от света. Вятърът вие; снегът покрива всичко с белия си саван.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
144 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Почти същата сцена като предишната, но по-късно през деня. Светлината е намаляла. Вятърът фучи и вие.
145 ЕКСТ. ГОРИСТАТА МЕСТНОСТ ЮЖНО ОТ ГРАДЧЕТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Гледаме надолу към бушуващия океан през жиците на електропреносната мрежа. Изведнъж се чува страшен трясък и един огромен бор рухва върху далекопровода. Дъжд от искри.
146 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Всички светлини внезапно угасват — в това число и висящият светофар на кръстовището.
147 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХАЧ И ПИТЪР.
Светлините изгасват.
ХАЧ: По дяволите!
Питър не му отговаря. Взира се в…
148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КИЛИЯТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПИТЪР.
Линож се е превърнал в тъмен силует. Единствено очите му блестят в мрака. Те сияят в алено… все едно са очи на вълк.
149 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.
Хач рови из чекмеджето на бюрото си. Когато най-накрая намира фенерче, Питър го сграбчва за ръката.
ПИТЪР ГОДСОУ: Погледни го!
Сепнат, Хач рязко се обръща. Арестантът си седи в същата поза, но онова зловещо сияние е изчезнало от очите му. Хач включва фенерчето и насочва лъча към лицето на Линож. Погледът на Линож е абсолютно невъзмутим.
ХАЧ (обръща се към Питър): Какво?
ПИТЪР ГОДСОУ: Стори ми се, че… Няма значение.
Озадачен (и малко уплашен), Питър отново поглежда към Линож.
ХАЧ: Май си пушил твърде много от това, което продаваш.
ПИТЪР ГОДСОУ (със смесица от срам и злост): Затваряй си устата, Хач. Не говори за неща, които не разбираш.
150 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ В МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС МАРЧЪНТ.
Изглежда, само двамата са останали в супермаркета. След спирането на тока в магазина е много тъмно — въпреки големите витрини. Майк отваря разпределителната кутия на стената и бърника из бушоните.
151 ЕКСТ. ЗАДНАТА СТЕНА НА МАГАЗИНА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Вляво от товарната рампа има неголяма пристройка с надпис ГЕНЕРАТОР. Чуваме как моторът му се събужда за живот и от ауспуховата тръба излиза синкав дим, който вятърът тутакси разнася.
152 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Лампите отново светват. Хач въздъхва облекчено.
ХАЧ: Ей… Пит?
Хач иска да се извини, иска и Питър да му помогне малко, но Питър май не е в настроение за това. Той се отдръпва настрани и се взира в информационния бюлетин на стената.
ХАЧ: Пит, прекалих малко.
ПИТЪР ГОДСОУ: Малко ли?
Питър се обръща и хвърля бърз поглед към Линож. Линож го гледа с едва доловима усмивка.
ПИТЪР ГОДСОУ: Какво си ме зяпнал?
Линож не казва нищо; просто го наблюдава, а на устните му все още танцува неизменната му усмивка. Питър неспокойно се обръща към таблото за обяви. Хач поглежда гузно към Питър; личи си, че съжалява за прибързаното си подмятане.
153 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС.
Тес носи парка, дебели ръкавици и високи гумени ботуши. Олюлява се под напора на силния вятър и се налага Майк да я придържа. Той отива до една от витрините встрани от вратата. В долната част на витрината се виждат две ръчки. Майк хваща едната, а Тес — другата. Докато въртят ръчките, разговарят (или по-скоро викат, за да се чуят). Постепенно пред стъклото се спускат жалузите против буря.