Майк се мръщи недоумяващо, загледан в телевизора. Двамата с Хач действително бяха чули проклетата джаджа. Без съмнение. Майк пристъпва внимателно към него, обръща се и вдига фотоапарата.
Светкавица! След която виждаме:
168 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛЮБИМОТО КРЕСЛО НА МАРТА.
Креслото е тъмно и окървавено; страховито като оръдие за мъчение. Чинията с курабийки все още си стои до креслото, както и оплесканата с кръв чашка.
169 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Майк иска да направи още една снимка. Вдига фотоапарата, но ненадейно се спира. Взира се в:
170 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ВРАТАТА МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНАТА И КОРИДОРА.
Там има нещо — точно над свода. Някакъв надпис. Можем да го видим, обаче е прекалено тъмно, за да го прочетем.
171 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Майк насочва фотоапарата нагоре, фокусира и…
Светкавица!
172 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ВРАТАТА МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНАТА И КОРИДОРА.
Това е послание, написано с кръвта на Марта Кларъндън: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. Над надписа има следната рисунка:
Може да ни говори нещо, а може и да не ни говори.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.
173 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Майк е потресен. Шокиран. Въпреки това е твърдо решен да довърши работата си. Вдига отново фотоапарата, за да направи още една снимка на креслото.
Светкавица!
174 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КРЕСЛОТО НА МАРТА.
Този път върху подлакътниците има нещо. Бастунът на Линож. Омазаната с кръв вълча глава се зъби срещу ослепителната светлина на светкавицата. Ако не ни е бил ясен смисълът на рисунката на стената, вече нямаме никакви съмнения относно символиката му.
175 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Фотоапаратът изпада от ръцете му. Ако не беше прокараният през врата му ремък, със сигурност щеше да тупне на пода. Реакцията на Майк е разбираема. Предишния път на креслото нямаше бастун. Брутален порив на вятъра и прозорецът зад Майк се пръсва на парчета, които се разлетяват из дневната. Снегът нахлува в помещението, завихрен в шемета на призрачни въртопи. Завесите се гърчат като ръце на привидения.
Майк е вледенен от страх (както и ние, надявам се), но бързо идва на себе си. Опитва се да закрие прозореца със завесите. Те плющят и се мятат; Майк избутва една маса до прозореца, за да ги застопори. После се обръща към креслото на Марта… и неочаквано появилия се там бастун. Навежда се над креслото и вдига фотоапарата.
Светкавица! След която виждаме:
176 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЪЛЧАТА ГЛАВА В ЕДЪР ПЛАН.
Тя се взира хищно в нас с хищната си муцуна и окървавени зъби, досущ като призрачен вълк, озарен от мълниите на гръмотевична буря.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.
177 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
За миг-два той остава на мястото си, докато се опитва да се вземе в ръце. Пъха в джоба си последната фотография, откъсва още малко от залепващата лента и маркира бастуна. На лентата пише: ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО и ПРЕДПОЛАГАЕМО ОРЪДИЕ НА УБИЙСТВОТО.
178 ИНТ. ТРАПЕЗАРИЯТА НА МАРТА — МРАК.
Майк влиза вътре, маха декоративната украса от центъра на масата и издърпва бялата ленена покривка.
179 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — С МАЙК.
Майк излиза от трапезарията и се приближава до тъмните очертания на трупа на Марта. Изведнъж забелязва нещо на стената до вратата. Щом насочва натам лъча на прожектора, Майк вижда, че това е закачалка за ключове във формата на голям ключ. Майк приближава прожектора и бързо намира необходимия му набор от ключове, след което ги взема от закачалката.
180 ИНТ. КЛЮЧОВЕТЕ ВЪРХУ ДЛАНТА НА МАЙК — В БЛИЗЪК ПЛАН.
Върху етикетчето на единия с разкривения старчески почерк на Марта Кларъндън е изписано: ВХОДНА ВРАТА.