181 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — С МАЙК.
Той прибира ключовете в джоба си, след което оставя куфарчето на стълбите.
МАЙК: Съжалявам, госпожо Кларъндън.
Майк покрива трупа с покривката и вдига куфарчето си. После отваря входната врата — но не широко, а колкото да се провре — и излиза сред ревящата виелица. Вече е нощ.
182 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАРТА, С МАЙК — НОЩ.
Той използва ключа на Марта, за да заключи входната врата. Проверява дали е заключено, след което се обръща и крачи през снега към служебния джип.
183 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА НЕЧИЙ ДОМ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — НОЩ.
Едва виждаме къщата през плътния саван на обилния снеговалеж.
184 ИНТ. КУХНЯТА НА СЕМЕЙСТВО КАРВЪР — С ДЖАК, АНДЖЕЛА И БЪСТЪР.
Това семейство не разполага с генератор. Кухнята им е осветена от две керосинови лампи, които хвърлят тъмни сенки във всички ъгли. Тримата вечерят — похапват студени сандвичи и пият газирана вода. Всеки път, когато вятърът нададе пронизителен вой и постройката проскърца, Анджела се озърта разтревожено. Съпругът ѝ Джак се занимава с улов на омари и не е толкова притеснен като нея. (Че защо да се притесняваш, когато си стъпил на твърда земя, по дяволите?) Двамата с Бъстър си играят на самолетче. Ролята на самолетче се изпълнява от сандвич с телешки колбас, а отворената уста на Бъстър е хангарът. Джак приближава самолетчето до хангара (издавайки всички съответстващи звуци) и в последния момент го отдалечава. Бъстър се смее от сърце. Тати е толкова забавен!
Някъде отвън се чува оглушително изхрущяване, последвано от острия звук на разцепващо се дърво. Анджела сграбчва ръката на Джак.
АНДЖЕЛА: Какво беше това?
ДЖАК КАРВЪР: Дърво. Съдейки по звука, падна в задния двор на Робишо. Надявам се да не е ударило верандата им.
Джак подновява играта със сина си, но този път самолетчето успява да влезе в хангара си. Бъстър отхапва голямо късче и дъвче с наслада.
АНДЖЕЛА: Джак, трябва ли да ходиш в магазина?
ДЖАК: Аха.
БЪСТЪР: Тати ще пази онзи лошия! Да не вземе да избяга! Със самолеееет!
ДЖАК: Точно така, момчето ми.
Джак отново вкарва самолета в хангара на Бъстър и разрошва косата му, хвърляйки сериозен поглед на Анджела.
ДЖАК: Това е положението, скъпа. Всички ще участват. Освен това съм с Кърк. Ще дежурим по двама. Няма страшно, щом си имаш партньор.
БЪСТЪР: И аз си имам партньор. Дон Бийлс. Той знае как да се прави на маймуна!
ДЖАК: Аха. Със сигурност го е научил от баща си.
Анджи се смее и закрива устата си с длан. Джак се усмихва. Бъстър започва да издава маймунски звуци и да се чеше. Типично поведение за петгодишен малчуган по време на вечеря. Родителите му го гледат с всеопрощаваща любов.
ДЖАК: Ако чуеш сирената, вземи Бъстър и тръгвайте. Всъщност няма смисъл да я чакаш. Ако положението стане критично, опаковай най-необходимото и тръгвайте. Вземете снегомобила.
АНДЖЕЛА: Сигурен ли си?
ДЖАК: Абсолютно. Колкото по-рано отидете, толкова подобри легла ще си изберете. Народът вече тръгна натам. Видях светлините. (Той вирва брадичка към прозореца.) Дали ще сте тук, или там, когато ми свърши дежурството… няма значение. Не се безпокойте, ще ви намеря.
Той ѝ се усмихва. Успокоена, тя също му се усмихва в отговор. В същия миг вятърът надава кошмарен писък. Усмивките изчезват от лицата им. Някъде в далечината ехти адският тътен на прибоя.
ДЖАК: Като гледам накъде вървят нещата, в близките четирийсет и осем часа сутеренът на кметството ще бъде най-безопасното място на острова. Не ми се мисли що за щормова вълна ще ни връхлети довечера…
АНДЖЕЛА: Защо от всички възможни дни този човек трябваше да дойде тук точно днес?
БЪСТЪР: Мамо, а какво е направил този лош човек?
Ето пак — на децата нищо не им убягва. Анджела се навежда и го целува.
АНДЖЕЛА: Открадна луната и донесе вятъра. Искаш ли още един сандвич, момчето ми?