БЪСТЪР: Да! Тате, искам пак да си играем на самолетче!
185 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОСТРОЙКАТА С НАДПИС „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — МРАК.
Вълните се надигат по-високо откогато и да било.
186 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАРА — МРАК.
Кулата на фара се е превърнала в неясен силует сред хаоса от сняг. Светлинният сноп проблясва периодично, прорязвайки тъмнината, след което отново се възцарява мрак.
187 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — МРАК.
Вятърът изтръгва висящия светофар на кръстовището и той се понася като йо-йо във въздуха, преди да тупне в дълбоките преспи на заснежената улица.
188 ИНТ. КИЛИЯТА В ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ, С ЛИНОЖ — МРАК.
Зад решетките виждаме Линож — той си седи в същата поза както преди, а стръвното му лице сякаш е рамкирано от леко раздалечените му колене. Изглежда съсредоточен и погълнат от мислите си, а на устните му все още цари онази ехидна, загатната усмивка.
189 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ, КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ХАЧ И ПИТЪР.
Хач е отворил лаптопа си и на екрана му се вижда играта с кръстословици, от която е погълнат. Изобщо не забелязва, че Питър седи пред таблото за обяви и се взира в Линож с разширени, безизразни очи. Питър е хипнотизиран.
190 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Усмивката му става по-широка. Очите му потъмняват до черно и в тях отново припламват алените отблясъци.
191 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.
Без да откъсва очи от Линож, Питър се пресяга зад гърба си и сваля от таблото някакво старо обявление на Министерството на рибарството. Обръща го от другата страна. В нагръдния му джоб има химикалка. Щраква я и започва да пише по чистата страна на листа. Нито веднъж не поглежда надолу; погледът му е прикован в Линож.
ХАЧ (без да се откъсва от монитора на лаптопа си): Кажи, Пит — знаеш ли какво е „тиролски масив“? Четири букви.
192 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Линож се усмихва и устните му се движат беззвучно.
193 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.
ПИТЪР: Алпи.
ХАЧ: Разбира се. (Трака по клавиатурата.) Тази игра е голяма работа. Ако искаш, по-късно ще ти дам да я пробваш.
ПИТЪР: Може.
Гласът му звучи съвсем нормално, но очите му са вперени в Линож. Химикалката му не спира нито за миг; дори не забавя забързаното си темпо.
194 ИНТ. ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОБЯВЛЕНИЕТО ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА РИБАРСТВОТО.
С големи и разкривени печатни букви там пише: ДАЙТЕ МИ ДАЙТЕ МИ ДАЙТЕ МИ ДАЙТЕ МИ ТОВА КОЕТО ИСКАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ. А около тези думи, досущ като странни кодирани символи от монашески ръкопис, се забелязват множество изображения, наподобяващи рисунката, която видяхме на стената над вратата в дома на Марта. Изображения на бастуни.
195 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Черните му хищнически очи са изпълнени с алени отблясъци. Виждаме върховете на неестествено дългите му и остри зъби.
196 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГОРИСТИЯ, ВДАДЕН НАВЪТРЕ В ОКЕАНА НОС — НОЩ.
Вятърът надава демоничните си вопли. Дърветата се огъват под съкрушителния устрем на виелицата, а клонките им пукат и трещят.
197 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — НОЩ.
Всички сгради са покрити със сняг; главната улица и Атлантик Стрийт са целите в огромни преспи. Само тук-там блещукат светлинки. Пред нас е град, тотално изолиран от останалия свят. Този кадър задържа в продължение на секунда-две, след което…
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ
198 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Джак Карвър се оказва съвсем прав — островните жители, които нямат достатъчно дърва за огрев, както и тези, които живеят в застрашената от приливни вълни зона, вече се запътват към кметството. Едни с мощни високопроходими автомобили, други със снегомобили, а трети — на ски или снегоходки. И дори пронизителният вой на вятъра не може да заглуши рева на градската сирена.