По тротоара, приближавайки се към камерата, бавно вървят Джонас Станхоуп и съпругата му Джоана. Не са младежи, но изглеждат в добра, даже спортна форма — като актьори в реклама на протеинови шейкове. И двамата са на снегоходки и дърпат въжета, за които е завързано кресло, закрепено върху детска шейна. В креслото, увита в дебели дрехи и нахлупила мъхеста шапка с огромни размери, седи Кора Станхоуп — майката на Джонас. Тя е на около осемдесет и изглежда не по-малко царствено от кралица Виктория на трона си.
ДЖОНАС: Как се чувстваш, мамо?
КОРА: Като майска роза напролет.
ДЖОНАС: Ами ти, Джо?
ДЖОАНА (с малко мрачен тон): Не се тревожи, ще се справя.
Те свиват по паркинга пред кметството. Самият паркинг бързо се запълва от най-различни превозни средства, способни да се движат в такива условия. Пред самото здание стърчат чифтове ски и снегоходки, забити в дълбоките преспи. Самата сграда е осветена — благодарение на големия генератор — като презокеански лайнер сред разпенени вълни и излъчва примамлив комфорт и сигурност в тази тревожна нощ. Навярно по същия начин е изглеждал и „Титаник“, преди да връхлети върху смъртоносния айсберг.
Хората пристъпват към скованите от снега и леда стълби; гласовете им са развълнувани и уплашени. Вече сме се срещнали с голям брой персонажи и виждаме много познати физиономии, които сме запомнили от стълпотворенията в супермаркета и улицата пред къщата на Марта.
Ето — от един джип с двойно предаване излизат Джил и Анди Робишо. Джил разкопчава ремъците на детското столче и вдига своя петгодишен син Хари (видели сме и него — сред малчуганите в детската градина на Моли), а междувременно Анди се приближава към семейство Станхоуп.
АНДИ: Как сте, Станхоуп? Каква нощ, а?
ДЖОНАС: Не думай. Добре сме, Анди.
Съпругата му Джоана едва ли би отговорила така. Тя е запъхтяна и използва неочакваната почивка, за да се наведе и да подпре ръце върху коленете си, докато дишането ѝ се нормализира.
АНДИ: Имаш ли нужда от помощ, Джоана?
КОРА (или Нейно императорско величество): Нищо ѝ няма, господин Робишо. Просто има нужда от малко свеж въздух. Нали, Джоана?
Джоана дарява свекърва си с такава усмивка, която сякаш казва: „Благодаря ти! Да знаеш с какво удоволствие бих натикала някой паркометър в мършавия ти задник!“. Нищо от това не убягва на Анди.
АНДИ: Ще ни помогнеш ли за бебето, Джо? Междувременно аз ще те отменя тук.
ДЖОАНА (с дълбока благодарност): С удоволствие.
Анди заема мястото ѝ в импровизирания впряг, а Джоана отива при Джил. Кора хвърля изпепеляващ поглед на снаха си, който сякаш крещи: „Дезертьор!“.
От един грамаден шевролет събърбан на доста годинки излизат Дейви Хоупуел, родителите му и госпожа Кингсбъри.
ДЖОНАС: Е, Анди, готов ли си?
АНДИ (възторжено, бог да го поживи): Дий!
И двамата мъже започват да теглят подвижния трон на старата дама към кметството. Кора е вирнала царствено тънкия си, типичен за жителите на Нова Англия нос. Джил и Джоана пристъпват подире им и си бъбрят оживено. Хари, който е опакован в цяла камара зимни дрехи, щъка до майка си, държейки я за ръка.
199 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.
Урсула, Тес Марчънт и Тавия Годсоу регистрират пристигащите, като ги молят да записват всички членове на семействата им, които ще нощуват в сутерена на кметството. Зад гърба им се виждат четирима мъже, които си придават важен вид, но не изглежда да вършат нещо кой знае какво. Това са кметът Роби Бийлс и тримата градски съветници: Джордж Кърби, Бърт Соумс и Хенри Брайт. Хенри е съпругът на Карла Брайт и в момента държи на ръце сина им Франк, когото видяхме в детската градина на Моли. Франк изглежда дълбоко заспал.
Отново забелязваме познати лица; на острова не живеят много хора. Всички деца, които виждаме, са още малки и не са тръгнали на училище, а по-големите ги няма, защото са останали от другата страна на пролива.