УРСУЛА: Моля всички да се регистрират. Искаме да знаем кой е тук, така че се запишете, преди да слезете долу!
Тя хвърля неодобрителен поглед към четиримата мъже, които продължават да стоят без работа и да си бъбрят.
200 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ РОБИ И ГРАДСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ.
БЪРТ СОУМС: А той какво каза?
РОБИ: Какво да каже? Всички на север от Каско Бей знаят, че Питър Годсоу продава по четири кила марихуана на всеки килограм омари…
Той поглежда към Урсула и Тавия, която отива до склада за още възглавници — работа, до която Роби би паднал само ако му опрат пистолет в главата.
РОБИ: Не че го обвинявам — все пак човекът има да издържа пълна с жени къща…
Бърт Соумс се кикоти. Джордж Кърби и Хенри Брайт си разменят неловки погледи. Не им допада злобничкият тон на сплетните.
ДЖОРДЖ КЪРБИ: Въпросът е откъде тоя тип е разбрал за това?
Роби забелва очи, сякаш иска да каже: „Как може да си такъв идиот?“.
РОБИ: Сигурно въртят общ бизнес… Защо някой би убил беззащитна стара женица като Марта Кларъндън, освен ако не е друсан до козирката? Обясни ми, съдия Кърби!
ХЕНРИ БРАЙТ: Това не обяснява откъде знае, че Кат Уитърс е ходила в Дери, за да направи аборт…
ЖЕНСКИ ГЛАС: Урсула! Има ли още одеяла?
УРСУЛА: Ей, Роби Бийлс и Хенри Брайт! Момчета, искате ли да слезете долу и да донесете още одеяла от задния склад? Или още не сте свършили с бистренето на политиката?
Роби и Хенри се запътват към стълбището. На лицето на Роби е изписана презрителна усмивка, а Хенри изглежда засрамен, че сам не се е досетил да предложи помощта си.
РОБИ: Какво ти има, Урсула? Да не си в цикъл?
Тя също му хвърля презрителен поглед и отмята косата от лицето си.
ТЕС: Роби, не мислиш ли, че е време да пуснем сирената и да привикаме всички вътре?
РОБИ: Както гледам, повечето вече са дошли сами. Що се отнася до останалите, те си знаят най-добре… Според мен цялата тази работа със сирената е пълна глупост. Мислиш ли, че нашите баби и дядовци са се събирали в подземието на кметството при всяка буря — като неандерталци, наплашени от малко гръмотевици?
УРСУЛА: Не — събирали са се в Методистката църква. Имам една стара фотография, мога да ти я покажа, ако искаш — от бурята от 1927-а. И твоя дядо го има на снимката. Разбърква котела със супата. Хубаво е да видиш, че в рода ти е имало поне един човек, който не е клинчил от общите задължения…
Роби е готов да ѝ се нахвърли, но Хенри Брайт го възпира.
ХЕНРИ БРАЙТ: Хайде, Роби.
Хенри, който все още носи на ръце спящия си син, слиза по стълбите. Джордж Кърби върви подире му. Той е с двайсетина години по-стар от кмета и щом няма нищо против да се занимава с разнасяне на одеяла, и Роби може да се прежали. Или поне да си направи вид, че помага.
Урсула, Тавия и Тес се гледат една друга и забелват театрално очи. Междувременно хората продължават да прииждат — постоянно, било по двама, било по трима, докато ревът на бурята ехти навън.
УРСУЛА: Хора, записвайте се, преди да слезете долу! Място има за всички, но трябва да знаем кой е тук и кой — не!
Виждаме и Моли Андерсън — как държи Ралфи за ръка и изтръсква снега от косата си.
МОЛИ: Урсула, виждала ли си Майк?
УРСУЛА: Не, но можем да го чуем по радиото, ако се обади. (Тя посочва радиостанцията.) Поне да има някаква полза от тая джаджа. Хайде, оставете си палтата и слизайте долу.
МОЛИ: Иначе как върви?
УРСУЛА: Ами забавляваме се. Здрасти, Ралфи!
РАЛФИ: Здрасти!
Моли прикляква и започва да разопакова Ралфи от катовете топли дрехи. Покрай тях виждаме и още хора, които търсят подслон в кметството. Навън снегът и вятърът продължават да безчинстват.
201 ЕКСТ. СГРАДАТА НА МЕСТНАТА ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — НОЩ.