234 ИНТ. ГАРАЖЪТ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.
ФЪРД АНДРЮС: Лойд! Къде си, Лойд, дяволите да те отнесат дано! Заспа ли там, или…
Той заобикаля пожарните коли и се спира. В кадъра стърчат чифт ботуши.
ФЪРД АНДРЮС: Лойд? Лойд?
Бавно, с огромна неохота Фърд продължава напред, за да види трупа на своя колега. В продължение на секунда-две той стои неподвижно като статуя; потресен е до такава степен, че не може да каже нищо. После изведнъж започва да крещи като жена.
235 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ХАЧ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Лицето му е застинало в гримаса на върховен ужас.
236 ИНТ. ПОЖАРНАТА КОЛА.
Отстрани на пожарната кола пише с огромни кървавочервени букви:
237 ИНТ. ЛИСТЪТ НА ГЪРДИТЕ НА ПИТЪР ГОДСОУ:
ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,
ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,
ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,
И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.
Плюс множество зловещи рисунки на танцуващи бастунчета.
238 ИНТ. ЕКРАНЪТ НА ЛАПТОПА НА ХАЧ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Всички написани от него думи в кръстословицата са изчезнали. По цялата кръстословица — по вертикала и хоризонтала — са изписани думите: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. А в центъра на всяко черно квадратче се вижда миниатюрна рисунка на бастунче.
239 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.
Той се усмихва. Виждат се острите върхове на зъбите му.
ТОЗИ КАДЪР БАВНО СЕ ТРАНСФОРМИРА В:
240 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.
Почти навсякъде е тъмно, с изключение на кметството. Проехтява сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг. Всички в укритието.
Образът на Линож се задържа за момент, насложен върху заснежения град, навявайки мисълта, че за жителите на остров Литъл Тол няма укритие… Нито тази нощ, нито когато и да било. Лицето на Линож обаче постепенно започва да избледнява… и екранът потъмнява.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ.
ВТОРА ЧАСТ
БУРЯТА НА ВЕКА
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
(Започваме с монтаж от сцени от Първа част, който завършва с образа на стръвното лице на Линож, насложено върху кръстовището в центъра на града.)
1 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДА — НОЩ.
Бурята е в апогея на яростта си — снегът вали тъй бясно, че сградите приличат на привидения. Пред витрините на магазините по главната улица се издигат огромни преспи.
Когато лицето на Линож започва да избледнява, долавяме тих ЗВУК, който постепенно се усилва и накрая достига своя максимум. Това е сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг, повтарящи се отново и отново.
По главната улица се точи върволица от светлинки и се чува шум на двигатели — народът се стича към кметството.
2 ЕКСТ. ТРОТОАРЪТ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА, С ФЪРД АНДРЮС — НОЩ.
Той си пробива трескаво път през снега, като залита, подхлъзва се, пада и отново се надига. Дори не се опитва да заобикаля преспите, а упорито крачи директно през тях. Приближава се до групичка от пет-шест души, които се придвижват на ски към кметството. Един от тях е Бил Туми.
БИЛ ТУМИ: Ей, Фърд, къде има пожар?
Заради тази реплика и естеството на работата на Фърд (на гърба на парката му има голяма емблема с надпис ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — ЛИТЪЛ ТОЛ) приятелите на Бил едва не падат от смях. Да ви кажа право, не се изисква много да разсмееш островитяните, а и тези момчета определено имат нужда да се разтоварят малко в нощ като тази.
Фърд изобщо не ги забелязва. Запъхтян и зачервен, той продължава да си пробива път през снега, устремен към кметството.