Кърт се обърна към Марчети:
- Нека позная – каза той,–Отеро е главният ви програмист.
Елууд кимна.
- Имам усещането, че ни е наблюдавал.
Роботите-заварчици се насочиха към групата. Два от тях имаха малки вериги, подобни на тези на танковете. Краката на третия приличаха на нокти, които стържеха по металната палуба.
Джо пусна Лейлани. Тя се обърна към Кърт и се извини:
- Много съжалявам, аз просто...
- Няма нужда – прекъсна я Кърт, без да изпуска от поглед машините.
Марчети се втурна към херметическата врата. Той завъртя и дръпна дръжката, но тя не помръдна.
- Пазете се! – извика Джо.
Един от роботите се беше насочил към Марчети и направо летеше върху своите вериги. Едната му ръка беше протегната към Елууд, а от другата излизаше искряща бяла плазма.
Марчети залегна и се опита да се скрие. Машината го проследи и започна отново да го приближава.
Кърт потърси с поглед пистолета и го мерна в другия край на помещението. Опита се да стигне до него, но в този момент се включи четвърти робот и препречи пътя му.
Остин отстъпи и застана зад дивана. Джо и Лейлани също направиха няколко крачки назад.
- Как работят? – извика Кърт.
Единият от роботите беше стигнал до масата и я разряза на две с вградения си циркуляр.
- Автономно или ръководени от разстояние – отговори Марчети. – Вместо очи имат миниатюрни камери.
Машините се клатушкаха към тях като упоени животни. Всеки път щом достигнеха нещо твърдо, електрическите им мотори се завъртаха и щипците им се разпъваха. Един стол полетя във въздуха, а диванът беше запален от горелка.
Кърт забеляза, че движенията им бяха странни, но през цялото време само по една от машините правеше нещо необичайно.
- Възможно ли е Отеро да ги командва от разстояние?
Марчети кимна и Кърт се обърна към Джо:
- Сега е добър момент да предложиш нещо.
- Бих ти казал да им дръпнем шнура – отвърна Джо, – но предполагам, че имат акумулатори.
Той грабна един стол и го запрати към най-близкия робот, който отстъпи леко от удара, но като цяло не личеше да го е усетил.
Кърт беше стигнал до мястото, на което се намираше Марчети. Джо и Лейлани стояха малко по-далеч. Но изглеждаше, че машините, или Отеро, се опитваха да ги събират заедно.
Кърт се опита да пробие надясно, но единият от роботите го спря със своята горелка. Той тръгна в другата посока, разчитайки на бързината си.
Машината се завъртя и изстреля още една ослепително ярка струя плазма, но Кърт вече беше близо до робота. Той почувства топлинната вълна, но не пострада. Вкопчи се първото нещо, което успя да достигне с ръцете си по корпуса на робота и започна да го дърпа, докато не го счупи. После откри нещо, което приличаше на камера и го строши.
Горелката отново се включи над рамото му.
- Тези неща имат ли копче за изключване? – извика той.
- Не – отвърна Марчети. – Не съм си представял, че ще се наложи да ги спирам ръчно.
- Предполагам, че сега вече си представяте.
Кърт се пресегна към три хидравлични маркуча, които беше забелязал, но получи удар в гърдите и полетя назад. Някакъв чук, с който роботът забиваше нитове, се беше протегнал и го беше ударил в ребрата.
Кърт падна по гръб и в същия миг видя как втората машина лети към него с включен циркуляр. Той се претърколи и се озова до големия овален прозорец, зад който се виждаше тюркоазеното море.
И Марчети беше там, Джо и Лейлани се намираха в същата част на стаята.
- Хрумна ми нещо – каза Кърт.
Той се втурна към машината, с която се беше борил допреди миг, като се пазеше от ръцете ѝ. Горелката проблесна отново и почти го ослепи. Хидравличният чук също се показа, но Кърт изви тялото си, за да го избегне.
Роботът се заклатушка напред и блъсна Остин в прозореца, подобно на капитан на футболен отбор, който запраща осмокласник зубър в училищно шкафче. Горелката отново проблесна и остави следа по плексигласовия прозорец. Последва още едно замахване с горелката и нова черта.
Кърт се опита да се отскубне от машината, но тя го блъсна отново в прозореца. Стори му се, че ребрата му се пукат от натиска.
- Надявам се... че тези неща... не са водонепромокаеми – успя да каже той.
Остин отново се пресегна към хидравличните маркучи. В този момент чукът отново се показа, но Кърт се дръпна ловко и той се заби в огромния кръгъл прозорец.
Зловещият звук на пукащ плексиглас накара всички да се обърнат към прозореца. Той беше проектиран да издържа на външно налягане, но не и на удар отвътре.