- Убеден съм, че мога да ги стигна оттук – каза Пол с обичайния си спокоен тон.
Той легна по корем на платформата, а главата и рамената му се подаваха от ръба. Пол протегна дългите си ръце, за да достигне по-надалеч и спусна втора стъкленица колкото се може по-дълбоко.
Марчети се приближи, Гамей направи същото.
Пол извади пробата. Тя също беше прозрачна. Той я изхвърли и опита да се протегне още по-надалеч.
Лейлани започна да протестира:
- Нещо не ми харесва – мърмореше тя с уплашен глас. – Наистина ли искате да качите тези неща на борда?
Кърт беше предупредил, че тя е нестабилна. Сега Гамей разбра защо. Лейлани настояваше да дойде с тях, а внезапно я обзе страх.
- Все някой трябва да го направи – обясни спокойно Гамей.
- По-добре да повикаме флота или бреговата охрана.
- Дръж ми краката – помоли Пол. – Трябва да взема по-дълбока проба.
Гамей клекна, сложи ръце на краката на Пол и ги притисна с всички сили. Тя чу Лейлани да промърморва нещо и да се отдалечава, сякаш роботите щяха да изскочат от водата като крокодили и да захапят Пол.
Той разгъна пръта и се протегна колкото може повече. Успя да го потопи на около два и половина метра. Докато го издигаше над водата, Гамей усети как тялото му се напряга. Пробата изглеждаше тъмна.
- Мисля, че хвана малко.
Пол започна да прибира пръта, а Лейлани потрепери. Тя направи още една крачка назад.
- Всичко е наред – каза Марчети в опит да я успокои.
В този момент мощен удар разтресе кораба. Той се наклони настрани и задницата се спусна подобно на покрита каруца, на която се е откачило едното колело.
Пол се плъзна, удари се в перилото на платформата и за малко да падне зад борда. Гамей се плъзна с него, сграбчи колана му и се хвана за една тръба, която се подаваше от пода.
Лейлани изпищя и падна, но се задържа за вратата на кабината. Марчети се хвана за кормилната конзола.
- Дръж се! – извика Гамей.
- Ти се дръж! – отвърна Пол. – Аз няма за какво да се хвана.
Още един удар и дирижабълът се изравни с хоризонта, но задницата се спусна още повече, подобно на камион за боклук, който изсипва товара си.
Гамей стискаше с всички сили тръбата. Тя беше сравнително силна, но Пол беше висок два метра, тежеше сто и осем килограма и Гамей едва го ударжаше да не падне от платформата във водата. Тя почувства как коланът му се впива в пръстите ѝ.
Лейлани и Марчети стояха зад нея и се опитваха да помогнат.
- Балонът! – извика Лейлани и посочи към небето.
Гамей погледна нагоре. Задната въздушна котва се беше откъснала и се носеше към небесата като балон на дете, изпуснат на панаир. В резултат на това, дирижабълът падаше към водата с опашката напред.
- Измъкни ни от тук! – извика Гамей.
- Веднага! – отвърна Марчети и се затича към кабината.
- Лейлани, помогни ми!
Докато Марчети се занимаваше с лостовете, Лейлани клекна до Гамей и сграбчи краката на Пол. Въздушните винтове отпред се завъртяха, а корабът се понесе бавно напред. Сега стана още по-трудно да задържат Пол.
Гамей имаше чувството, че всеки момент ще падне зад борда. Тя видя как Лейлани се опитва да се хване по-добре.
Въздушният кораб набра скорост, но все още падаше.
Опашката беше само на около трийсет сантиметра от водата. Пол изви тялото си назад, за да предпази лицето си.
С увеличаването на скоростта, дирижабълът спря да пада.
- Сега! – извика Гамей.
Тя задърпа с всички сили и с помощта на Лейлани, успяха да придърпат Пол на платформата, като само главата и раменете му се подаваха от ръба. Гамей осъзна, че той все още държи пръта.
- Пусни това нещо! – изкрещя тя.
- След всички тези усилия? – възкликна Пол. – Забрави!
Летателният апарат вече набираше скорост и тягата беше достатъчна, за да може Марчети да го изравни напълно.
Гамей дръпна Пол и го прегърна силно.
- Пол Траут, ако още веднъж ми погодиш такъв номер, ще умра! – каза тя.
- Аз също – отговори той. След това погледна Марчети и попита:–Какво стана?
- Нямам представа. Котвата се освободи сама. Сигурно е станала някаква повреда.
Гамей погледна Пол, изпълнена с благодарност, че е при нея, вместо във водата с онези неща. Изглежда, че ги беше споходил лош късмет. Или пък не?
Тя се замисли за екипажа на Марчети. Отеро и Метсън бяха подкупени. Какво пречеше на някой от другите да се продаде? Тя запази тези мисли за себе си, погледна тъмната проба, която взеха и си напомни, че освен на Пол, не може да вярва на никого другиго от хората на изкуствения остров.