Тя вдигна ръце.
- Може да ти помогне да измислиш нещо.
Кърт Остин прекара няколко минути в тършуване из товарния отсек на самолета. За изненада на Лейлани Тенър, той подмина оръжията, амунициите и ракетите.
- Какво правиш? – попита тя.
- „Умният генерал използва това, което неволно му предоставя врага“–отвърна Кърт.
- Ще повторя – каза тя, – трудно ми е да те разбера.
- Сун Дзъ – обясни Кърт.–„Изкуството на войната”.
- О! – каза тя. – Чувала съм за него.
Той извади снопче свински опашки от един сандък. Те обикновено се използваха за връзването на ръцете на затворници.
Лейлани гледаше дебелите пластмасови примки.
- Тези са ми познати.
- Приятелчетата ни планират да вземат още заложници – каза Кърт. Той все още не можеше да отгатне накъде летят.
Бързо пъхна няколко от свинските опашки в джоба си и продължи да рови в сандъците.
- Какво друго търсиш?
- В пилотската кабина сигурно има трима души. Двама пилоти и инженер, ако въобще има такъв. Може би дори и четвърти в спалното отделение.
- Но ние не можем да ги застреляме – каза тя. – Как ще ги надвием?
- Никак – отвърна Кърт.
Тя вдигна вежди.
- Ето за това говоря. Не спираш да ме объркваш. За момент ти следвах мисълта и изведнъж... пуф.
Кърт не успя да сдържи усмивката си. Той вдигна пръст, както правеше учителя в старите епизоди на предаването „Кунг Фу”.
- Да се биеш и победиш не означава, че си съвършеният воин – каза той. – Но ако прекършиш съпротивата на врага без бой, ще демонстрираш върховно превъзходство.
- Пак ли Сун Дзъ?
Той кимна.
- Можеш ли да ми го преведеш?
- Ще ги накараме да се страхуват да направят каквото и да било движение и те няма да смеят да предприемат нищо рисковано – каза той. – Но за да го постигнем, ще ни трябва нещо по-смъртоносно от нож и пистолет. Нещо, което толкова ще уплаши пилотите, че ще изпълнят всяко наше нареждане, без и да помислят да се съпротивляват.
Той отвори капака на един сандък и се усмихна. По лицето на Лейлани се изписа страх.
- Не съм убедена, че трябва – каза тя.
- Довери ми се! – каза той. – Точно от това имаме нужда.
Двамата чуха как задкрилките се изтеглят и турбулентният въздух разклаща самолета.
- Подготвяме се за кацане – каза Лейлани.
Кърт погледна през прозореца. Хоризонтът вече просветляваше и небето смени цвета си. Не се виждаше никаква суша.
- Зависи какво е твоето определение за „кацане”.
- Какво имаш предвид?
- Това е хидроплан – каза той, – или по-точно „летяща лодка”. Може да каца върху вода.
Кърт беше раздвоен. Една част от него нямаше търпение да действа, преди да се приближат прекалено до мястото, към което летяха, но и го гризеше любопитството да разбере къде отиват.
Той си спомни как Джин казва, че трябва да се преместят на по-сигурно място. Щеше да е направо прекрасно, ако Кърт успее да докладва и да предаде координатите.
Но после се замисли за водните резервоари в търбуха на самолета и тоновете микророботи, с които подозираше, че са пълни. Реши, че е по-добре да действа колкото се може по-скоро.
Той извади ножа и започна да работи върху предмета, който беше извадил от сандъка.
- Дори няма да те питам – каза Лейлани и погледна на другата страна.
Когато Кърт приключи, пъхна ножа обратно в ботуша си и го покри с крачола на панталона. После взе единия от деветмилиметровите „Лугери” и извади пълнителя. Бързо го изпразни и пъхна обратно празния пълнител.
Остин подаде пистолета на Лейлани с дръпнат предпазител.
- Не обичам оръжията – каза тя.
- Представи си, че не е такова.
- Но то е! – настоя Лейлани.
Той беше готов да се придвижат към предната част на самолета.
- Без патрони не е никакво оръжие, а просто един голям блъф. Трябва да го държиш като Мръсният Хари. – Той видя празния поглед на младата жена и смени сравнението:–Като Анджелина Джоли. Важно е да ти повярват, че ще ги застреляш.
- Но аз няма да го направя – повтори тя.
Кърт се приближи до стълбата към пилотския отсек. Той се надяваше неговият блъф да е достатъчен, защото не мислеше, че Лейлани е схванала идеята.
- Просто стой зад мен и леко вдясно и дръж пистолета, насочен към тях – нареди ѝ той.
- Нещо друго?
- Да. Опитай се да изглеждаш лоша.
Кърт се изкачи по стълбата, монтирана странично на летателния отсек.
Пилотите чуха тропането, обърнаха глави и видяха Кърт. Капитанът извика. Вторият пилот се пресегна да разкопчае колана си. Тогава Остин им показа какво носи.