Както винаги, имаше изобилие от закуски, сервирани в ротондата, където Косачите се събираха неформално преди започването на конклава. Тази сутрин угощението бе бюфет с морски дарове, подредени с невероятно художествено умение. Парчета пушена сьомга и маринована херинга, камари скариди и стриди върху лед, ръчен хляб и безброй видове сирена.
Анастасия си бе мислила, че няма апетит, но това кулинарно изобилие можеше да накара мъртвите да се надигнат за едно последно хранене. И все пак отначало се поколеба да си вземе, защото имаше чувството, че ще разтури скулптура. Ала след като останалите Косачи — и добрите, и лошите — нападнаха бюфета като пирани, Анастасия се предаде и стори същото.
— Това е неофициален ритуал, датиращ от старото време — беше ѝ казала веднъж Косач Кюри. — Дори най-аскетичните и сдържани Косачи са се отдавали на пируване три пъти годишно без угризения.
Мария насочи вниманието на Анастасия към групите Косачи и как те се бяха разделили по интереси. Никъде разцеплението не бе толкова очевидно, колкото тук, в ротондата. Косачите от новия ред пращаха ясно доловими послания — дръзки и нахакани, отличаващи се от по-дискретната самомнителност на останалите.
— Всички ние сме арогантни — казала ѝ беше веднъж Мария. — Та нали сме избрани тъкмо защото сме най-мъдрите и достойните. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да бъдем смирени в дързостта си.
Анастасия обхвана с поглед множеството и бе неприятно изненадана да види колко много от Косачите са променили робите си, като бяха вкарали в тях инкрустирани скъпоценни камъни, което, благодарение на Годар, техния мъченик, се бе превърнало в символ на новия ред. Когато Цитра за пръв присъства на конклав като стажант, имаше далеч повече независими Косачи, които не се обвързваха с нито една фракция, но такива сега бяха много малко и линията в пясъка се бе превърнала в яма, заплашваща да погълне онези, които не вземаха страна. Ужасена бе да види, че Почитаемият Косач Неру бе добавил аметисти към сивата си роба.
— Волта беше мой стажант — обясни Неру. — Когато се присъедини към новия ред, приех го като лична обида… Но после той умря в пожара в тоналисткия манастир и почувствах, че му дължа непредубеденост. Сега намирам радост в Прибирането и изненадващо, това не е нещо ужасно.
Анастасия хранеше твърде голямо уважение към Почитаемия Косач, за да изказва пред него мнението си, но Мария не беше от тези, които ще си замълчат тактично.
— Знам, че ти държеше на Волта — заяви Косач Кюри, — но скръбта не е извинение за безчинствата.
Неру буквално онемя, каквато и бе целта на репликата.
Стояха и похапваха сред сходно мислещи Косачи и те всички окайваха посоката, в която бе поела гилдията на Косачите.
— Изобщо не биваше да им позволяваме да си лепнат етикета „новия ред“ — каза Косач Мандела. — Нищо ново няма в онова, което вършат. А да бъдем определяни ние, останалите, които държим на принципите на основателите, като „старата гвардия“, ни принизява. Далеч по-напредничави сме от тях, дето обслужват първичните си апетити.
— Не може да говориш така, след като току-що излапа половин кило скариди, Нелсън — подкачи го Косач Твен.
Думите му предизвикаха смях сред неколцина, но на Косач Мандела не му беше смешно.
— Храната, поднасяна на конклавите, е предназначена да компенсира иначе скромен и аскетичен живот — каза Мандела. — Но това не означава нищо, когато има такива сред нас, които нищо не си отказват.
— Промяната е нещо добро, стига да служи на всеобщото благо — отбеляза Косач Кюри. — Но новият ред обслужва единствено своето благо.
— Не бива да се отказваме от борбата в името на доброто, Мария — намеси се Косач Меир. — Трябва да поддържаме добродетелите на нашата гилдия, да демонстрираме най-висок морал. Длъжни сме винаги да извършваме Прибирането с мъдрост и състрадание, защото това е същността на професията ни — никога да не отнемаме живот с лека ръка. Работата ни е бреме, не наслада. Тя е привилегия, не развлечение.
— Добре казано — съгласи се Косач Твен. — Имам нужда да вярвам, че добродетелите ще възтържествуват над егоизма на новия ред. — Но после се подсмихна към Косач Меир. — От друга страна, Голда, речта ти звучи като в предизборна кампания за поста Свещено острие.