— Той няма да получи нужните гласове — бе всеобщото предвиждане за Ницше. — Дори тези, които го поддържат, го правят само защото нямат друга алтернатива.
— Ако Кюри спечели — заяви Косач Морисън, от когото Анастасия май не можеше да се отърве, — ти ще бъдеш в екипа ѝ. Това е доста властна позиция.
— Така или иначе, аз ще гласувам за нея — отсече Косач Ямагучи, още сияеща от похвалата, която бе получила по-рано през деня. — Тя ще бъде много по-добро Свещено острие от Ксенократ.
— Това го чух! — намеси се Ксенократ, нахлул в пространството им като дирижабъл. Косач Ямагучи бе силно сконфузена, но Ксенократ се усмихваше. — Няма страшно, вече не аз съм човекът, когото трябва да впечатляваш.
— И как трябва да ви наричаме сега, Ваше Превъзходителство? — попита Морисън, вечният подмазвач.
— Като Върховен Косач обръщението към мен ще е „Ваше Сияйно Превъзходителство“ — отвърна той, горд като дете, прибрало се от училище с отлична оценка. Може би все пак наистина бе трансформиран в малчуган.
— Говорихте ли вече с Косач Константин? — попита го Анастасия и това отне малко от ентусиазма му.
— Създадох дистанция помежду ни, ако искаш да знаеш — отговори Ксенократ, като уж споделяше лично с Анастасия, но тонът му бе достатъчно висок, че околните да го чуят. — Сигурен съм, че той иска да обсъдим последната информация за стария ти приятел Роуан Дамиш, но аз нямам интерес към тази тема. Тя ще е грижа на новото Свещено острие.
Споменаването на Роуан ѝ подейства като силен и неочакван удар, но тя се отърси от усещането.
— Трябва да говорите с Константин — настоя тя. — Важно е.
И за да се увери, че ще го направи, помаха към Константин, който веднага дойде.
— Ваше Превъзходителство — обърна се към него Константин, защото Ксенократ още не беше сияен, — трябва да знам на кого сте казали за назначението си.
Ксенократ бе обиден от намека.
— На никого, разбира се. Изборът на наследник на Върховен Косач е строго секретен.
— Да, но има ли някой, който може да е дочул?
Ксенократ забави отговора си за кратък миг, но достатъчно да им стане ясно, че премълчава нещо.
— Не, няма такъв.
Константин не каза нищо, просто го изчакваше да си каже.
— Вярно, новината дойде по време, когато имах гости на вечеря — добави.
Свещеното острие бе прочут с вечерите, които даваше. Винаги в интимен кръг, за не повече от двама или трима Косачи. Беше чест да си поканен на трапезата на Свещеното острие и част от дипломатическата му стратегия бе винаги да кани Косачи, които се мразеха взаимно, с надежда да ги сприятели или поне да ги докара до примирие. Понякога успяваше, друг път не.
— Кой присъстваше?
— Проведох разговора в друга стая.
— Да, но кой ви гостуваше?
— Двама Косачи — отвърна Ксенократ. — Твен и Брамс.
Анастасия доста добре познаваше Твен. Твърдеше, че е независим, но почти винаги се обединяваше със старата гвардия, стигнеше ли се до важни решения. Брамс познаваше само от онова, което другите говореха за него.
— Беше ръкоположен в Годината на охлюва — казала ѝ бе веднъж Косач Кюри. — Много уместно, защото навред оставя слузеста диря.
Но добави също така, че Брамс е безобиден. Лишен от вдъхновение лентяй, който си вършеше задълженията и дотам. Възможно ли бе такъв човек да е мозъкът зад заговора срещу тях?
Преди обядът да е приключил, Анастасия се доближи до Косач Брамс, който се въртеше около масата с десерти, за да види може ли да се ориентира на коя фракция е обрекъл верността си.
— Не знам за вас — подхвърли му, — но аз като че никога нямам място за десерт при обяд на конклав.
— Номерът е да се яде бавно — поясни той. — Кротувай, та да сместиш пудинга, така казваше майка ми. — И когато посегна да си вземе парче пай, Анастасия ясно видя, че ръцете му треперят.
— Трябва да се проверите — посъветва го. — Нанитите ви може да имат нужда от настройка.
— От вълнението е — промърмори той. — Не всеки ден избираме ново Свещено острие.
— Може ли Косач Кюри да разчита на гласа ви?
Той се позасмя на това.
— Е, със сигурност няма да гласувам за Ницше!