— Да — отвърна тя на Анастасия, защото какво друго ѝ оставаше да каже? — Да, готова съм. Пожелай ми късмет, скъпа.
— Няма да го направя. — И когато Мария въпросително погледна Анастасия за обяснение, момичето се усмихна и каза: — Късметът е за слабаците. Ти имаш историята на своя страна. Имаш тежест и авторитет. Ти си Гранд дамата на смъртта… — И после добави: — … Ваша Светлост.
Мария не можа да сдържи усмивката си. Това момиче, което тя поначало не бе искала да поеме, беше станало най-големият ѝ поддръжник. Най-верният ѝ приятел.
— Е, в такъв случай ще го смачкам — заяви Мария и след тези думи пое към предната част на залата, където се изправи гордо в цял ръст срещу крайно непочитаемия Косач Годар.
35.
7-процентният изход
В тази смутни времена регионът ни крещи за лидер, който не само да познава смъртта, но да я прегръща с готовност. Да ѝ се наслаждава. Да подготви света за нов светъл ден, в който Косачите, тези най-мъдри и просветени човеци на Земята, да се издигнат до пълния си потенциал. Под моето ръководство ще отстраним паяжините на архаичното мислене и ще излъскаме нашата велика институция до блясък, който да предизвика завистта на всички останали региони. С тази цел предлагам да бъде премахната системата на квоти, за да се разчисти пътят пред средмериканските Косачи да подлагат на Прибиране съответен брой хора изцяло по своя преценка. Ще създам комисия за ново интерпретиране на скъпите на сърцата ни Заповеди на Косача, с оглед разширяване на параметрите и премахване на ограниченията, които ни възпират. Стремежът ми ще е да подобря живота на всеки Косач и на всички достойни средмериканци. Така ще възвърнем отново величието на Форума на Косачите.
Намираме се на кръстопът в историята си, също толкова критичен като деня, в който победихме смъртта. Светът ни е съвършен — но съвършенството не стои на едно място. То е като светулка, по същината си е изплъзващо се и непредсказуемо. Може да сме го уловили в буркан, но този буркан сега е счупен и има опасност да се порежем на стъклата. Ние от „старата гвардия“, както ни наричат, изобщо не сме стари. Приветстваме революционните промени, проповядвани от Косачите Прометей, Ганди, Елизабет, Лаодзъ и всичките основатели. Сега повече от всякога трябва да прегърнем тъкмо тяхното напредничаво мислене и да се посветим на техните идеали, иначе рискуваме да изгубим себе си в плен на алчността и корупцията, тези бичове за смъртното човечество.
Ние сме Косачи и важното е не какво искаме в личен план, а какви светът се нуждае да бъдем. Като ваше Свещено острие ще поддържам общия ни стремеж към най-висшите идеали, за да се гордеем с това кои и какви сме.
Решено бе да се наруши традицията и да се ръкоположат новите Косачи, а после преди гласуването да бъдат изпитани стажантите. Това щеше да даде време на всички да осмислят дебата — но предвид състезателното му естество за това бе нужен далеч по-дълъг период от няколко часа.
Косач Кюри се върна от дебата емоционално изтощена. Анастасия го прозря, но Мария успешно го прикри от всички други.
— Как бях? — попита.
— Забележителна — отвърна Анастасия и всички седнали наоколо направиха приблизително същия коментар, само че бе надвиснало мрачно предчувствие, което хвърляше сянка и върху най-сърдечните благопожелания този следобед.
Косачите бяха разпуснати в ротондата за много нужната им след дебата почивка. Може би всички бяха все още сити от обяда, но така или иначе никой не посегна към следобедните лакомства. По изключение цялата гилдия сякаш бе в съгласие, че предстоящото бе далеч по-важно от храната.
Косач Кюри бе заобиколена от ядрото свои поддръжници като от защитна стена: Мандела, Сервантес, Анджелоу, Сун Дзъ и неколцина други. Както винаги Анастасия се чувстваше недостойна да е сред тези видни фигури, но те я приеха радушно като равна.
— Как ви изглежда ситуацията? — питаше Косач Кюри всеки, който би имал смелостта да ѝ отговори.
Косач Мандела угрижено поклати глава.
— Наистина не знам. Числено превъзхождаме отявлените привърженици на Годар, но има повече от сто незаели засега страна Косачи, за които не е известно как ще гласуват.
— Ако питате мен — обади се Сун Дзъ, вечният песимист, — нещата вече са ясни. Не чухте ли какви въпроси се задаваха? „Как ще повлияе премахването на квотата върху избора ни за Прибиране?“, „Ще има ли облекчения в закона за забрана на бракове и партньорско съжителство?“, „Може ли да бъде отменен прегледът по генетичен индекс, та Косачите да не бъдат наказвани за случайни прояви на етническа предубеденост?“ — Той поклати глава с негодувание.