Фарадей се обръща към Косач Анастасия. Усмивката му е сърдечна. Бащинска.
— Разбрах, че нашата стажантка се е превърнала в прославен Косач.
— Тя е гордост за нас.
Капилярите по лицето на Косач Анастасия се разширяват. Бузите ѝ леко порозовяват от похвалите им.
— О, но аз проявявам невъзпитание — казва Фарадей. — Нека ви запозная с моята асистентка.
Младата жена е седяла в учтиво мълчание в продължение на две минути и деветнайсет секунди, за да не пречи на Косачите в радостта от срещата им. Сега протяга ръка напред да се здрависа с Косач Кюри.
— Здравейте, аз съм Мюнира Атруши.
Ръкува се и с Косач Анастасия, но сякаш ѝ е хрумнало със закъснение.
— Мюнира е от Израбия, работи във Великата библиотека. Оказа се безценна при моите проучвания.
— Що за проучвания? — пита Анастасия.
Фарадей и Мюнира се поколебават. После Фарадей казва:
— Исторически и географски.
И бързо променя темата, очевидно все още не е готов да я обсъжда.
— Е, има ли подозрения във Форума на Косачите, че още съм жив?
— Не съм забелязала такива — отвръща Косач Кюри. — То се знае, не са малко тези, които си фантазират как би било, ако ти още беше сред нас. — Тя отпива от латето си, чиято температура съм измерила — 176 градуса по Фаренхайт, 78,67 по Целзий. Боя се, че може да си опари устните, но тя е предпазлива. — Щеше да бъдеш посрещнат с бурни овации, ако се бе появил като по чудо, както направи Годар. Нямам съмнение, че сега щеше да бъдеш Свещено острие.
— От теб ще излезе чудесно Свещено острие — отвръща Фарадей с тон, в който личи възхищение.
— Имам едно препятствие за преодоляване — посочва Кюри.
— Ще успееш, Мария — уверява я Анастасия.
— И, предполагам, ти ще си пръв помощник в екипа ѝ — казва Фарадей.
Мюнира повдига недоверчиво вежди. Жестът ѝ не убягва на Анастасия.
— Трети помощник — поправя го Анастасия. — Сервантес и Мандела ще заемат първа и втора позиция. Все пак аз съм само младши Косач.
— И за разлика от Ксенократ аз няма да изтикам помощниците си в периферията да се занимават с маловажни дела — изтъква Кюри.
Доволна съм, че Косач Кюри вече говори като Свещено острие. Макар да съм лишена от контакт с Форума на Косачите, мога да разпозная достойния лидер. Ксенократ беше функционален, нищо повече. А времената призовават за някой изключителен. Не съм посветена в резултатите от вота, защото ми е отрязан достъпът до сървъра на Форума на Косачите, затова ми остава да се надявам, че или гласуването, или дознанието ще бъдат в полза на Косач Кюри.
— Колкото и да е хубаво, че те виждам, Майкъл, досещам се, че не е покана от любезност — казва Косач Кюри. Дава си миг да се огледа ѝ погледът и пробягва само мимолетно по мъжа, седящ през няколко маси и посръбващ чай. „Мъжът“ вече само се преструва, че сръбва чай, защото вътрешният му мехур е пълен и трябва да бъде източен.
— Не, не е покана от любезност — признава Косач Фарадей. — Прости ми, че те отдалечих толкова от дома, но се боях, че среща в Средмерика ще привлече нежелано внимание.
— Харесвам Истмерика — казва Кюри, — особено крайбрежните райони. Не идвам тук достатъчно често.
Двете с Анастасия чакат Фарадей да обясни смисъла на тази среща на високо ниво. Аз съм особено любопитна как точно ще им поднесе темата, заради която ги е повикал. Слушам напрегнато.
— Открихме нещо забележително — подхваща Фарадей. — Ще помислите, че съм си изгубил ума, като чуете каквото имам да ви кажа, но, повярвайте, не съм. — После спира и се обръща към асистентката си. — Мюнира, тъй като ти направи откритието, ще бъдеш ли тъй добра да просветиш приятелите ни?
— Разбира се, Ваша чест.
Тя изважда изображение на Тихия океан, покрито с плетеница от самолетни маршрути. Ясно личи мястото, над което не са летели самолети. Тази празнина не предизвиква загриженост у мен. Никога не ми е било нужно да прокарвам самолетни маршрути над конкретния отрязък открито море просто защото имаше по-добри траектории, използващи предимствата на преобладаващите ветрове. Единственото, което ме тревожи, е, че никога преди не съм я забелязвала.