Онова, което я убеди да остане обаче, бе споменът за собствените ѝ преживявания с Гвардията на Острието. За разлика от умиротворителните части, обслужващи Бурята, тези бяха контролирани единствено от Форума на Косачите, а това означаваше, че можеха да си позволят едва ли не всичко.
Вратата не беше заключена и тя влезе. Завари Грейсън Толивър седнал в дневната на стол с права облегалка, а над него бяха надвесени двама едри гвардейци. Ръцете му бяха оковани в същите метални белезници, които поставиха и на Цитра, когато я обвиниха в убийството на Косач Фарадей. Единият от гвардейците държеше устройство, каквото Цитра не беше виждала преди. Другият говореше на момчето.
— … естествено, нищо от това няма защо да се случи, ако ни кажеш истината — чу го Цитра да казва, макар да бе пропуснала изредения от него списък със заплахи.
Засега Толивър не изглеждаше да е пострадал някак. Косата му бе леко разрошена и по лицето му бе изписано изражение на пасивно отрицание, но иначе изглеждаше наред. Той пръв я видя, като влезе, и в погледа му проблесна нещо, което го извади от състоянието на пълна покруса — сякаш и за него съживяването му не бе било напълно действително, докато тя не го бе потвърдила с присъствието си.
Гвардейците проследиха погледа му и я видяха. Тя се погрижи да заговори първа.
— Какво става тук? — запита Цитра с възможно най-високомерния тон на Косач Анастасия.
За миг гвардейците изпаднаха в паника, но бързо възприеха угодническо отношение.
— Ваша чест! Не знаехме, че ще дойдете. Тъкмо разпитвахме заподозрения.
— Той не е заподозрян.
— Да, Ваша чест. Простете, Ваша чест.
Тя направи крачка към младежа.
— Нараниха ли те?
— Не още — отвърна той, а после кимна към устройството, държано от по-високия гвардеец, — но се канеха да използват това нещо, за да блокират нанитите ми срещу болка.
Тя изобщо не бе знаела за съществуването на подобно устройство. Протегна ръка към мъжа, който го държеше.
— Дай ми го.
И когато той се поколеба, повиши глас:
— Аз съм Косач и ти служиш на мен. Дай ми го или ще те докладвам.
Но той все така не се подчиняваше.
И тогава нова фигура се включи в тази малка шахматна партия. От съседната стая се показа Косач. Явно през цялото време бе стоял там и бе слушал, очаквайки подходящия момент за появата си. Синхронът му бе безпогрешен, за да свари Цитра неподготвена.
Тя мигом разпозна робата му. Алена коприна, която съскаше при движението му. Лицето му бе с меки, почти женствени черти — резултат от толкова много връщания на възрастта, че основната костна структура бе изгубила очертания, подобно на речни камъни, ерозирали от безмилостната вода.
— Косач Константин — изрече Цитра. — Не знаех, че вие ръководите това разследване.
Единствената добра новина в това бе, че ако той разследваше покушението срещу нея и Мария, поне в момента не беше по петите на Роуан.
Константин ѝ отправи любезна, но тревожеща усмивка.
— Здравейте, Косач Анастасия — каза той. — Какъв полъх на свеж въздух сте в този уморителен ден!
Приличаше на котарак, приклещил жертвата си и канещ се да си поиграе с нея. Тя наистина не знаеше как да го тълкува. Както бе казала на Роуан, Косач Константин не бе един от ужасните Косачи от новото крило, които убиваха за удоволствие. Нито пък можеше да бъде причислен към старата школа, за която Прибирането бе благороден, едва ли не свещен дълг. Също като червената му копринена роба и той бе хлъзгав и подкрепяше мерките на онази фракция, която го устройваше за момента. Цитра нямаше представа дали това го правеше безпристрастен в конкретното разследване, защото не знаеше накъде е отправил лоялността си.
Независимо от всичко, присъствието му бе силно респектиращо и Цитра се усети извън свои води. После си спомни, че вече не беше Цитра Теранова, беше Косач Анастасия. Това я преобрази и ѝ позволи да се изправи с достойнство насреща му. Сега усмивката му бе не толкова заплашителна, колкото преценяваща.
— Радвам се, че проявявате интерес към нашето разследване — каза той. — Но добре би било да ни бяхте предупредили, че ще дойдете. Щяхме да ви подготвим почерпка.
Грейсън Толивър ясно съзнаваше, че Косач Анастасия все едно се бе хвърлила под бързо движеща се кола заради него — защото очевидно Косач Константин бе не по-малко опасен от фучаща грамада метал. Грейсън знаеше малко за структурата и сложностите във Форума на Косачите, но явно Косач Анастасия поемаше голям риск, като се изправяше срещу старши Косач.