— Я чакайте… не сте ли вие моят надзорник?
Тя въздъхна.
— Аз съм регистраторът ви. Ще се срещнете с надзорника си, след като приключим с регистрацията.
— Трябва ли пак да си взема номерче?
— Да.
— Тогава, моля, променете нивото ми на раздразнение на девет.
Тя го стрелна с поглед и направи отметка в таблета си. После отдели време за обработване на информацията, която имаше за него.
— Нанитите ви отчитат намаление на ендорфинните нива през последните няколко дни. Това може да сочи за ранен стадий на депресия. Желаете ли регулиране на настроението сега, или ще изчакате, докато достигнете прага?
— Ще изчакам.
— Може да се наложи да отидете до местния здравен център.
— Ще изчакам.
— Добре тогава.
Служителката бръсна с ръка екрана, затвори файла му и му каза да следва синята линия на пода. Тя го изведе навън в коридора и до друго голямо помещение, където според обещанието му бе заръчано да си вземе номерче.
Накрая, както му се стори след цяла вечност, номерчето му излезе и той бе пратен в стая за срещи, която никак не наподобяваше онази отпреди няколко дни. Стените бяха в ненатрапчиво бежово, подът — покрит с грозни зелени плочки, а голата маса беше графитеносива с два твърди дървени стола от всяка страна. Единствената украса бе безлична картина с платноходка на стената, напълно уместна за цялата обстановка.
Изчака още петнайсет минути и най-после надзорникът му пристигна.
— Добро утро, Грейсън — поздрави го агент Тракслър.
Той бе последният, когото Грейсън очакваше да види днес.
— Вие? Какво правите тук? Не съсипахте ли достатъчно живота ми вече?
— Нямам ни най-бегла представа за какво говориш.
Естествено, че щеше да каже това. Достоверно отрицание. Не беше накарал Грейсън да прави нищо. По-точно изрично му бе заявил какво да не прави.
— Извини ме, че те накарах да чакаш — каза Тракслър. — Ако от това ще ти стане по-добре, Бурята кара и нас, агентите, да чакаме, преди да се срещнем с вас.
— Защо?
Тракслър вдигна рамене.
— Това е загадка.
Той се настани от другата страна на масата, погледна към платноходката със същото отвращение като самия Грейсън преди малко и после обясни присъствието си.
— Бях прехвърлен тук от Фулкръм Сити и понижен от старши агент в надзорник в това регионално ведомство. Така че не си единственият с понижен статус покрай цялата тази история.
Грейсън скръсти ръце. Не изпитваше и грам съчувствие към човека.
— Надявам се, че си започнал да се приспособяваш към новия си живот.
— Ни най-малко — отвърна Грейсън с равен глас. — Защо Бурята ме беляза като неприемлив?
— Мислех, че си достатъчно интелигентен да си отговориш сам.
— Явно не съм.
Тракслър повдигна вежди и изпусна бавна въздишка, за да подчертае разочарованието си от липсата на проницателност у Грейсън.
— Като неприемлив си задължен да присъстваш на редовни срещи за надзор. Тези срещи ще осигурят начин двамата да комуникираме, без да предизвикваме подозрение у никого, който може да те наблюдава. Естествено, за да проработи това, трябваше да бъда прехвърлен тук и направен твой надзорник.
Аха! Това значи бе причината Грейсън да бъде позорно маркиран като неприемлив! Бе част от по-голям план. Мислил си бе, че ще се почувства по-добре, когато проумее нещата, но не стана така.
— Искрено ти съчувствам — каза Тракслър. — Неприемливостта е тежко бреме за онези, които не я желаят.
— Ще оцениш ли жалостта си по скалата от едно до десет? — запита Грейсън.
Агент Тракслър се засмя.
— Чувството за хумор, макар и твърде мрачно, винаги е нещо добро. — После стана делови. — Разбрах, че прекарваш повечето от дните и нощите си у дома. Като твой приятел и съветник мога ли да предложа да започнеш да посещаваш места, където се събират други неприемливи, и евентуално да създадеш нови приятелства, които ще те облекчат през този период?
— Не желая.
— А може би всъщност желаеш — продума кротко агент Тракслър. — Може би толкова силно ти се иска да се впишеш сред неприемливите, че ще започнеш да се обличаш като тях и ще пристъпиш към типичните телесни модификации, за да покажеш как приемаш на драго сърце своя статус.
Отначало Грейсън не каза нищо. Тракслър го остави да възприеме със съзнанието си направеното предложение.
— И какво, ако… приема на драго сърце своя статус? — попита Грейсън.
— Тогава, сигурен съм, ще узнаеш разни неща — поясни Тракслър. — Може би такива, които дори Бурята не знае. И за нея има слепи петна все пак. Мънички, разбира се, но съществуват такива.