Жената и синът ѝ не бяха подложени на Прибиране тази нощ… Колкото до Косач Реноар, той нямаше техния късмет. Открит бе в горяща кола на обществения транспорт, профучала през квартала му като огнено кълбо, докато гумите ѝ не се бяха разтопили и не бе спряла. Когато огнеборците се добраха до него, вече нищо не можеха да сторят. Не беше красива картина.
Роуан се събуди от нож, опрян в гърлото му. В стаята беше тъмно. Не виждаше кой държи ножа, но по допира разпозна вида на оръжието — карамбит без пръстени, чието извито острие бе идеално за конкретното приложение. Винаги бе подозирал, че кариерата му на Косач Луцифер няма да трае дълго. Подготвен бе за това още от първия ѝ ден.
— Отговори ми искрено, иначе ще ти прережа гърлото от ухо до ухо — изрече нападателят му. Роуан веднага го позна по гласа. Не този глас бе очаквал да чуе.
— Първо да чуя въпроса — отвърна Роуан. — Тогава ще кажа дали ще отговоря, или ще предпочета прерязване на гърлото.
— Ти ли ликвидира Косач Реноар?
Роуан не се поколеба.
— Да, Косач Фарадей, аз бях.
Ножът бе отстранен от шията му. Той чу свистене във въздуха и после закривеното острие се заби в стената.
— Проклет да си, Роуан!
Роуан се пресегна да светне лампата. Сега Косач Фарадей седеше на единствения стол в спартанската стая на Роуан. „Това е стая, която Косач Фарадей би трябвало да одобри“ — помисли си Роуан. Никакви глезотии, ако се изключеше удобното легло, което бе задължително за Косач с неспокоен сън.
— Как ме открихте? — попита Роуан.
След срещата си с Тайгър бе напуснал Питсбърг и замина за Монреал, защото си даде сметка, че след като Тайгър го бе открил, всеки би могъл. И въпреки преместването си все пак бе намерен. За щастие, от Фарадей, а не от друг Косач, който не би се поколебал да му пререже гърлото.
— Забравяш колко съм опитен в издирването на секретна информация. Мога да открия всичко и всеки, стига да си наумя.
Фарадей го гледаше с очи, пълни с тлеещ гняв и горчиво разочарование. Роуан изпита потребност да отмести погледа си, но не го направи. Отказваше да се срамува за постъпките си.
— Когато си тръгна, Роуан, не ми ли обеща да се снишаваш и да не се бъркаш в делата на Косачите?
— Обещах — откровено отвърна Роуан.
— Значи си ме излъгал? Още тогава си замислил тази работа с Косач Луцифер, така ли?
Роуан стана и измъкна ножа от стената. Карамбит без пръстени, точно както си беше помислил.
— Нищо не бях запланувал. Просто размислих. — Той подаде ножа на Фарадей.
— Защо?
— Почувствах, че така трябва. Че е необходимо.
Фарадей погледна към черната роба на Роуан, която висеше на кука до леглото.
— И сега се обличаш в забранена роба. Има ли табу, което не си готов да нарушиш?
Вярно беше. На Косачите не бе разрешено да носят черно и той тъкмо затова бе избрал този цвят. Черна смърт за творящите тъмни дела.
— От нас се очаква да сме просветени! — посочи Косач Фарадей. — Не по този начин се борим!
— Точно вие нямате право да ми казвате как да се боря. Престорихте се на мъртъв и избягахте!
Фарадей пое дълбоко дъх. Погледна карамбита в ръката си и го пъхна във вътрешен джоб на робата си в цвят на слонова кост.
— Мислех, че като убедя света в Самоприбирането си, ще спася теб и Цитра. Вярвах, че ще ви освободят от стажуването и ще можете да се върнете към предишния си живот.
— Но не се получи — припомни му Роуан. — А вие още се криете.
— Откупвам си време. Има разлика. Някои неща мога да постигна най-добре, ако Форумът на Косачите не знае, че съм жив.
— Аз пък мога да постигна някои неща най-добре като Косач Луцифер — парира го Роуан.
Косач Фарадей се изправи и се взря остро и продължително в него.
— В какво се превърна, Роуан, че си способен хладнокръвно да прекратяваш съществуването на Косачи?
— Когато умират, мисля си за техните жертви. За мъжете, жените и децата, които са подложили на Прибиране — защото Косачите, които ликвидирам, не подхождат към Прибирането с респект и отговорност, каквито се очакват от тях. Аз съм онзи, изпитващ съчувствие към жертвите им. И това ме освобождава от всякакви угризения за недостойните Косачи, които унищожавам.
Фарадей не се трогна от думите му.
— Какво бе престъплението на Косач Реноар?
— Той извършваше тайно етническо прочистване на севера.