— Е, в такъв случай — с нетърпящ възражение тон изрече Косач Кюри — аз също ще отложа Прибирането. — После повдигна вежди, сякаш идеята ѝ бе хрумнала току-що. — Може да идем в Ендура! — Тя се обърна към Косач Анастасия. — След като сме в принудителна почивка, защо да не я превърнем в истинска ваканция?
— Отлична идея — отбеляза Косач Константин.
— Не ми трябва ваканция — упорстваше Цитра.
— Ами тогава го приеми като образователно пътуване! — възкликна Косач Кюри. — Всеки младши Косач трябва да обходи Острова на Издръжливото сърце. Това ще ти даде контекст и връзка с естеството на работата ни и причините да я вършим. Току-виж дори си се срещнала с Върховното острие Кало!
— Ще видиш сърцето, на което е кръстен островът — добави Константин, сякаш това би я примамило. — Също и Хранилището на реликвите и бъдещето, а то не може да бъде посетено от всеки, но аз съм близък с Върховния Косач Хемингуей от Световния съвет на Косачите. Обзалагам се, че той може да уреди индивидуална обиколка.
— Аз самата никога не съм влизала в Хранилището — рече Косач Кюри. — Чувала съм, че било много впечатляващо.
Косач Анастасия вдигна ръце нагоре.
— Стига! — изпъшка. — Колкото и примамливо да звучи едно пътуване до Ендура, не забравяйте, че имам тук отговорности, които не мога да загърбя просто така. Има още близо трийсет души, които съм набелязала за Прибиране. Инжектирани са с отрова, която ще ги убие след месец. Не това е начинът, по който искам да ги подложа на Прибиране.
— Не е нужно да се тревожиш за това — каза Косач Константин. — Те вече бяха подложени на Прибиране.
Бурята, разбира се, го знаеше, но Цитра бе напълно стъписана. Тя чу как Константин изрече думите, но ѝ бе нужен момент да ги регистрира с нервната си система и чак тогава със съзнанието си. Усети как ушите ѝ пламнаха, а гърлото ѝ се стегна.
— Какво казахте?
— Казах, че вече бяха подложени на Прибиране. Бяха изпратени няколко други Косачи да завършат Прибиранията ти, чак до господина, когото си избрала вчера. Уверявам те, всичко мина по реда си. На семействата им бе даден имунитет. Няма изостанали задачи, които да те поставят в опасност.
Цитра понечи да каже нещо, но заекна, което бе много нетипично за нея. Гордееше се, че винаги е членоразделна и точна в изказа си, но този шок буквално я извади от равновесие. Обърна се към Косач Кюри.
— Ти знаеше ли за това?
— Не — отвърна Мария. — Но има логика, Анастасия. Когато се успокоиш и поразсъждаваш над това, ще разбереш защо е трябвало да бъде направено.
Само че Цитра бе много далеч от успокояване. Замисли се за разните хора, които бе набелязала за Прибиране. Обещала им беше, че ще имат време да приключат делата си, че ще могат сами да изберат как и къде да посрещнат края си. Думата на Косача бе всичко. Бе част от кодекса на честта, който Цитра се бе заклела да спазва. А сега всичките ѝ обещания бяха рухнали.
— Как можахте? Кое ви дава това право?
Сега Косач Константин повиши глас. Не викаше, но звучният му тембър се извиси над негодуванието на Цитра.
— Твърде ценна си за Форума на Косачите, та да си позволим да те изгубим!
Ако тя бе зашеметена от първото му изявление, то това направо я нокаутира.
— Какво?
Косач Константин скръсти ръце на гърдите си и се усмихна, очевидно се наслаждаваше на момента.
— О, да, драга моя Косач Анастасия, ти си с много висока стойност. Искаш ли да знаеш защо? — Наведе се към нея и прошепна: — Защото разбъркваш казана.
— Как да разбирам това?
— Хайде сега. Не може да не си забелязала какъв ефект имаш върху Косачите от ръкополагането си насам. Смущаваш старата гвардия и плашиш новия ред. Караш самомнителните Косачи да застанат нащрек и да внимават. — Той се облегна на стола си. — Нищо не ме радва повече от това да видя Косачите изтръгнати от самодоволството им. Даваш ми надежда за бъдещето.
Цитра не можеше да прецени дали той е искрен, или саркастичен. Странно, мисълта, че наистина можеше да е искрен, я притесняваше повече. Мария ѝ бе казала, че Косач Константин не е врагът, но, о, колко много искаше Цитра той да е такъв! Идеше ѝ да се нахвърли срещу него и надменността, с която контролираше ситуацията, но знаеше, че ще е напразно. Ако възнамеряваше да запази достойнство, трябваше да поддържа хладната резервираност на „мъдрата“ Косач Анастасия. Когато се насили да уталожи мислите си, хрумна ѝ идея.
— Значи са прибрали всички, подбрани от мен през последния месец?
— Да, вече ти го казах — отвърна Косач Константин, леко подразнен, че отново е поставен на разпит.