Выбрать главу

— Хей — тросна ѝ се. — Шейкът ми не струва.

Бабс предизвикателно постави ръце на кръста си.

— И аз какво да направя?

Грейсън посегна към шейка си. Тъкмо се канеше да го изсипе върху бара, когато Скелета светкавично грабна чашата и запрати съдържанието ѝ срещу Бабс, като оля цялото ѝ лице, от което започна да се стича ванилова сметана, а една от захаросаните черешки се пъхна в джобчето на гърдите ѝ.

— Той каза, че шейкът му не струва — процеди Скелета. — Направи му друг!

Бабс с оклепаната си униформа само въздъхна и промърмори:

— Пристига ей сегичка.

После се запъти да приготви нов шейк.

— Ей тъй се прави — рече неприемливият.

Представи се като Закс. Беше малко по-възрастен от Грейсън — може би двайсет и една годишен — но нещо у него подсказваше, че не за пръв път е на тази възраст.

— Не съм те виждал тук — каза.

— Интерфейсът на властта ме изпрати тук от север — отвърна му Грейсън, смаян от способността си да измисли версия в крачка. — Твърде много ядове създавах, та Бурята реши, че ми трябва ново начало.

— Ново място, където да създаваш ядове — уточни Закс. — Готино.

— По нашия край нямаме клубове като този — посочи Грейсън.

— Абе, вие на север сте много изостанали. Тук клубовете УУЖАС са последният писък на модата.

Обясни, че УУЖАС било съкращение от Ултра Утопичен Жест към Анахронистичното Съществуване. Всички тук — без неприемливите, естествено — били служители. Дори разните Билита и Бетита. Работата им била да понасят всички приумици на неприемливите. Губели при сбивания, позволявали да бъдат замеряни с храна, да им крадат гаджетата. И Грейсън прие, че това е само за разгрявка.

— Тези заведения са страхотни — каза му Закс. — Тук можем да вършим каквото си поискаме, дето навън няма да ни се размине.

— Да, но не е истинско — посочи Грейсън.

— Достатъчно реално е — сви рамене Закс. После протегна крак и спъна минаващо покрай него момче с вид на зубрач. То залитна твърде силно, което издаваше преструвка.

— Хей, какво ти става? — възропта зубрачът.

— Става ми в сестра ти — отвърна Закс. — Хайде, чупката, преди да съм отишъл да я намеря.

Момчето го изгледа неприязнено, но отпраши без нито дума.

Още преди да е дошъл новият му шейк, Грейсън се извини, че трябва да иде до тоалетната, което не му се налагаше. Просто искаше да се махне от Закс.

В тоалетната срещна типичното мериканче Били с пуловера с апликиран инициал. Името му обаче не беше Били, беше Дейви. Разглеждаше подутото си око в огледалото и Грейсън не се въздържа да прояви любопитство към „службата“ му.

— Всеки ден ли ти се случва това? — попита го.

— Всъщност по три-четири пъти.

— И Бурята го позволява?

Дейви вдигна рамене.

— Че защо не? Никой не е пострадал от това.

Грейсън посочи отеклото око на Дейви.

— Виждаш ми се зле пострадал.

— Какво, това ли? Не, нанитите ми за болка са настроени на максимум, почти не го усещам. — После се ухили. — Хей, виж това.

Обърна се отново към огледалото, пое дълбоко дъх и се концентрира върху отражението си. Пред погледа на Грейсън зачервеното и подуто око спадна, избледня и стана нормално.

— Лечебните ми нанити са поставени на ръчно управление — обясни той на Грейсън. — Така мога да изглеждам зле пребит, докато ми е нужно. Нали се сещаш, за максимален ефект.

— Ъъ… ясно.

— Разбира се, ако някой от неприемливите ни гости отиде твърде далеч и докара някого от нас до временна смърт, налага му се да плати за съживяването и му се забранява достъп до клуба. Все пак трябва да има някакви правила, нали така? Но не се случва често. Дори най-лошите от неприемливите нямат желание да докарат някого до временна смърт. Никой не проявява чак такова насилие след Епохата на смъртните. Повечето служители стигат до временна смърт поради злополука. Удряш си главата в масата, неща от този род.

Дейви прокара пръсти през косата си, за да се увери, че е в изряден вид преди следващия рунд.

— Не предпочиташ ли служба, която да е по твой вкус? — попита го Грейсън. При настоящото състояние на света на никого не му се налагаше да върши нещо нежелано.

— Кой е казал че това не ми е по вкуса? — подсмихна се Дейви.

Мисълта, че някой може да изпитва удоволствие от това да бъде пребиван — и че Бурята, съзнавайки го, бе намерила начин да събере биячи с кандидати да ядат бой в едно и също затворено пространство — буквално шашна Грейсън.