Тя се усмихна.
— Разбира се, това ми е търговската марка.
Никой близък на Цитра не се бе подмладявал. Имаше съученици, чиито родители пренастройваха възрастта си, както им скимне и според настроението си. Неин учител по математика се бе върнал след дълъг уикенд практически неузнаваем. Бе превключил на двайсет и една годишна възраст, а другите момичета в класа си шушнеха колко секси бил станал, от което Цитра буквално я побиваха тръпки. Макар връщането на трийсетгодишна възраст да не променеше чак толкова много Косач Кюри, пак щеше да е смущаващо. Цитра съзнаваше, че проявява себичност, но все пак ѝ каза:
— Повече те харесвам каквато си сега.
Мария се усмихна и отвърна:
— Може би ще изчакам до следващата година. Физическа възраст шейсет е добра за превключване. Точно на шейсет бях при миналото подмладяване.
Но сега бяха участнички в игра, която можеше да вдъхне живот и на двете им. Три Прибирания и всичките през Месеца на светлината и старовремския празничен сезон — като трите духа на Коледа: Минало, Настояще и Бъдеще, почти забравени във времената след Епохата на смъртните. Духът на миналото означаваше твърде малко, когато годините бяха обозначавани с имена, не с цифри. И за болшинството от хората бъдещето не бе нищо друго освен неизменчиво продължение на настоящето, като за въпросните духове не оставаше къде да идат освен в забрава.
— Прибирания по празниците — напевно изрече Мария. — Кое би могло да е по-старовремско от смъртта?
— Ужасно ли е да се каже, че ги очаквам с нетърпение? — попита Цитра по-скоро сама себе си, отколкото Мария. Би могла да се оправдае, че всъщност няма търпение да примами техния нападател, но това би било лъжа.
— Ти си Косач, мила. Не бъди тъй сурова към себе си.
— Нима твърдиш, че Косач Годар е бил прав? Че в един перфектен свят дори Косачите би трябвало да изпитват наслада от работата си?
— Не, разбира се! — изрече Мария с подобаващо негодувание. — Простичкото задоволство, че си добър в това, което правиш, е много различно от това да се радваш, че отнемаш живот. — Тя се вгледа продължително в Цитра, улови нежно ръцете ѝ и каза: — Самият факт, че си измъчвана от този въпрос, означава, че си истински достоен Косач. Брани съвестта си, Анастасия, и не ѝ позволявай да повехне. Тя е най-ценното притежание на Косача.
Първото от трите Прибирания на Косач Анастасия беше на жена, която бе решила да се размаже от най-високата сграда във Фарго — град, който не беше прочут с високи сгради. И все пак четирийсет етажа бяха повече от достатъчни да свършат работата.
Косач Константин, половин дузина други Косачи и цяла фаланга офицери от Гвардията на Острието се скриха на стратегически места около покрива, в самата сграда и из околните улици. Те бдително чакаха, нащрек за тайния убийствен заговор зад планирания убийствен заговор.
— Ще боли ли, Ваша чест? — попита жената, като погледна отвъд ръба на заледения, обвяван от силен вятър покрив.
— Не ми се вярва — отговори ѝ Анастасия. — И дори да заболи, ще е само за част от секундата.
За да бъде официално Прибиране, жената не можеше да скочи сама, Косач Анастасия трябваше да я бутне. Странно, но за Цитра да блъсне жената от покрива, бе далеч по-неприятно, отколкото да използва оръжие. Припомни ѝ онзи ужасен момент, когато като дете блъсна друго момиче под камион. Разбира се, момичето бе съживено и след няколко дни отново беше на училище, сякаш нищо не се бе случило. Само че този път съживяване нямаше да има.
Косач Анастасия изпълни каквото трябваше да стори. Жената умря по график без фанфари, но и без инцидент и семейството ѝ целуна пръстена на Анастасия, като прие тържествено годината си на имунитет. Цитра бе едновременно облекчена и разочарована, че никой не изскочи да посегне на живота ѝ.
Следващото Прибиране на Косач Анастасия след няколко дни не се оказа така просто.
— Искам да бъда преследван с арбалет — заявил бе мъжът от Брю Сити. — Желанието ми е ловът да продължи от изгрев до залез в гората край дома ми.
— Ами ако се спасиш от лова, без да бъдеш подложен на Прибиране? — попита го Цитра.
— Ще изляза от гората и ще се оставя да ме Приберете — отвърна той, — но в случай, че оцелея през целия ден, семейството ми ще получи две години имунитет вместо една.
Косач Анастасия кимна утвърдително със стоическия и официален маниер, който бе усвоила от Косач Кюри. Беше определен периметър, маркиращ границите, в които мъжът можеше да се крие. Отново Косач Константин и екипът му следяха за външни хора и подозрителни движения.