Мъжът си въобразяваше, че е равностоен противник на Цитра. Не беше. Тя го проследи и повали след по-малко от час преследване. Една-единствена стрела в сърцето. Беше милостиво Прибиране като всички, които Косач Анастасия изпълняваше. Той бе мъртъв, преди още да падне на земята. И все пак, макар да не беше издържал до края на деня, тя даде на семейството му две години имунитет. Знаеше, че ще я въртят на шиш на конклава, но не я беше грижа. През цялото време, докато траеше Прибирането, нямаше и знак за заговор срещу нея.
— Би трябвало да си облекчена, не разочарована — каза ѝ Косач Кюри същата вечер. — Това сигурно означава, че само аз съм била мишената, а ти можеш да си отдъхнеш.
Но самата Мария ни най-малко не си беше отдъхнала и не само защото тя бе вероятната мишена.
— Боя се, че тук не опира просто до вендета срещу мен или теб — сподели Косач Кюри. — Това е смутно време, Анастасия. Витае твърде много насилие. Копнея за простичките дни, когато ние, Косачите, нямаше от какво да се боим освен от ножовете на собствената ни съвест. А сега съществуват врагове сред враговете.
Цитра подозираше, че има някаква истина в това. Атаката срещу тях бе само тънка нишка от много по-мащабен гоблен, който не можеха да съзрат от мястото, където стояха. Усещаше с всяка фибра на тялото си, че зад хоризонта се спотайва нещо огромно и застрашително.
— Установих контакт.
Агент Тракслър повдигна вежда.
— Разказвай, Грейсън.
— Моля, не ме наричайте така. Казвайте ми Главорез. По-лесно ми е.
— Ами добре тогава, Главорез, разправи ми за този твой контакт.
До този ден седмичните им надзорнически срещи бяха протичали безметежно. Грейсън докладваше колко добре се адаптира към образа на Главореза от моста и колко ефективно се инфилтрира в местната култура на неприемливите.
— Не са толкова лоши — увери той Тракслър. — Повечето поне.
На което Тракслър отговори:
— Да, аз също установих, че въпреки поведението си неприемливите са безобидни. Повечето поне.
Странното бе, че Грейсън се оказа привлечен към онези, които не бяха безобидни. Към една по-точно. Пюрити.
— Има една персона — съобщи той на Тракслър. — Предложи ми работа. Не знам подробности, но съм наясно, че е в нарушение на закона на Бурята. Мисля, че цяла група хора действа в сектор, свободен от наблюдение.
Тракслър не си водеше бележки. Нищо не записваше. Никога не го правеше. Но винаги слушаше с наострени уши.
— Вече не е свободен от наблюдение, след като някой го държи под око — уточни Тракслър. — Тази персона има ли си име?
Грейсън се поколеба.
— Още не съм го научил — излъга той. — Но по-важни са хората, които тя познава.
— Тя? — Тракслър отново повдигна вежда и Грейсън безмълвно се наруга. Старал се бе с всички сили да не разкрива нищо за Пюрити, включително пола ѝ. А ето че го бе изтърсил и вече не можеше да стори нищо по въпроса.
— Да, мисля, че е свързана с някои доста сенчести личности, но още не съм се срещнал с тях. Те са хората, които би трябвало да ни тревожат, не тя.
— Това аз ще го преценя — отсече Тракслър. — Междувременно се постарай да проникнеш възможно най-дълбоко.
— Вече съм дълбоко — увери го Грейсън.
Тракслър се вгледа право в очите му.
— По-дълбоко.
Грейсън установи, че когато беше с Пюрити, не мислеше за Тракслър и за мисията си. В главата му бе само тя. Нямаше съмнение, че е забъркана в криминална дейност, при това не само престорени престъпления като при повечето неприемливи, а истински.
Пюрити знаеше начини да минава под радара на Бурята и ги преподаде на Грейсън.
— Ако Бурята знаеше всичко за мен, би ме преместила надалеч, както е сторила с теб — каза му Пюрити. — После ще разбърника нанитите ми, за да ми вдъхне щастливи мисли. Като нищо може и напълно да подмени паметта ми. Бурята ще ме излекува. А аз не искам да бъда излекувана. Искам да съм по-лоша от неприемлива, истински лоша, отвсякъде.
Той никога не бе разсъждавал за Бурята от гледната точка на непокаял се неприемлив. Дали бе нередно Бурята да променя цялата същност на човек? Не трябваше ли на лошите да се даде свобода да си бъдат лоши, без да им се осигуряват предпазни мрежи? Такава ли бе Пюрити? Носеше ли у себе си злина? Грейсън нямаше отговори на настойчивите въпроси, задръстили съзнанието му.
— Ами ти, Главорез? — попита го тя. — Искаш ли да бъдеш лош?
През деветдесет и девет процента от времето той знаеше отговора. Ала когато бе в прегръдките ѝ и цялото му тяло вибрираше от усещането за близостта ѝ, когато чистият кристал на съвестта му бе раздробен на късчета, отговорът му бе непоколебимо „да“.