Третото от прибиранията на Косач Анастасия бе най-сложно за изпълнение. Субектът бе актьор на име сър Албин Олдрич. „Сър“ бе измислена титла, тъй като никой вече не бе посвещаван в рицарско звание, но звучеше много по-внушително за актьор с класическо обучение. Цитра знаеше каква е професията му, когато го подбра за Прибирането, и подозираше, че ще иска театрален край, какъвто тя на драго сърце щеше да му осигури — но молбата му учуди дори нея.
— Искам Прибирането ми да се извърши като част от представлението на Шекспировата пиеса „Юлий Цезар“, в която ще играя главната роля.
Очевидно в деня, след като го бе набелязала за Прибиране, той и репертоарната му трупа бяха изоставили постановката, която репетираха, и бяха започнали да се подготвят за единично представление на прочутата трагедия от Епохата на смъртните.
— Пиесата носи малко смисъл за нашето време, Ваша чест — обясни ѝ той. — Но ако Цезар не просто се преструва, че умира, а бъде подложен на Прибиране, нищо чудно публиката да го преживее и запомни, както е ставало в Епохата на смъртните.
Косач Константин побесня, когато Цитра му предаде молбата.
— Категорично не! Всеки може да е сред тази публика!
— Именно — каза му Цитра. — И всеки присъстващ там или ще работи в театъра, или ще има предварително закупен билет. Което означава, че ще може да проверите всички преди вечерта на представлението. Ще разберете, ако има някой, на когото мястото не е там.
— Ще се наложи да удвоя контингента на гвардейците под прикритие. На Ксенократ няма да му хареса.
— Ако уловим виновника, много ще му хареса дори — изтъкна Цитра и Косач Константин нямаше как да не се съгласи.
— В случай че решим да предприемем това — каза той, — ще подчертая пред Свещеното острие, че е станало по твое настояване. Ако стане така, че се провалим и се стигне до окончателната ти смърт, вината ще е твоя и само твоя.
— Ще го преживея — увери го Цитра.
— Тъкмо това няма да се случи — поправи я Константин.
— Изникна работа — каза Пюрити на Грейсън. — Точно каквато търсиш. Не може да се сравнява със спускане по водопад със сал, но е достатъчно вълнуваща, че да остави отпечатък.
— Спуснах се с автомобилна гума, не със сал — уточни той. — Що за работа е?
Любопитството, което изпита, се равняваше на тревогата му. Вече бе привикнал към този модел на живот — през деня се движеше в средите на неприемливите, нощите прекарваше с Пюрити. Тя беше като природна стихия от някогашните времена. Ураган, преди Бурята да съумее да укроти унищожителната им мощ. Земетресение, преди да се научи как да преразпределя ужасяващите трусове в хиляди по-слаби. Тя беше необузданият свят — и макар Грейсън да си даваше сметка, че я възвеличава по абсурден начин, позволяваше си да го прави, както напоследък си позволяваше всеки свой каприз. Дали въпросната работа щеше да промени всичко дотук? Агент Тракслър му бе поръчал да проникне по-дълбоко. Сега се намираше в самите дълбини на своята неприемливост и никак не беше сигурен, че иска да се покаже на повърхността, за да поеме въздух.
— Всичко ще обърнем наопаки, Главорез — каза му тя. — Ще маркираме света, както го правят животните, и ще оставим зад себе си миризма, която никога няма да изчезне.
— Харесва ми — кимна той. — Но ти още не си ми казала какво точно ще правим.
Тя се усмихна. Не беше обичайната ѝ лукава усмивка, а по-широка и плашеща. И много по-съблазняваща.
— Ще си убием двама Косачи.
20.
Във вряла вода
Най-голямото предизвикателство пред мен винаги е било да се грижа за всеки мъж, жена и дете на лично ниво. Винаги да съм насреща. Да удовлетворявам постоянно потребностите им — и физически, и емоционални — и все пак да съществувам достатъчно далеч, на заден фон, та да не повлияя на свободната им воля. Аз съм предпазната мрежа, която им позволява да се възвисяват.
Това е цел, която да постигам всеки ден. Би трябвало да е изтощителна, само че аз не съм способна да чувствам изтощение. То се знае, схващам самата концепция, но не я изживявам. Това е добре, защото изтощението би възпрепятствало силата ми да съм вездесъща.
Най-силно съм загрижена за онези, с които по силата на собствения ми закон не мога да разговарям. Косачите, които си нямат никого освен един друг. Неприемливите, които или са залитнали временно от един по-благороден живот, или са избрали пътя на непокорството. Ала макар да мълча, това не означава, че не виждам и не чувам, че не изпитвам дълбока съпричастност заради техните мъки, докарани им от несполучлив избор. Заради ужасните неща, които вършат понякога.