Свещеното острие Ксенократ се наслаждаваше на къпането си. Пищната баня в римски стил бе построена специално за него. Той оповести обаче, че това е обществено съоръжение. Имаше много отделни помещения, където всеки би могъл да се възползва от успокояващите минерални води. Разбира се, в личното му помещение не бе позволен достъп на външни хора. Не би понесъл да седи сред изпаряващата се пот на непознати.
Банята му бе по-обширна от стандартните — с големината на плувен басейн, украсена над и под повърхността на водата с многоцветни мозаечни плочки, оформящи картини от живота на ранните Косачи. Банята изпълняваше две функции за Свещеното острие. Първо, тя бе убежище, където можеше да комуникира с дълбините на душата си сред горещата вода, поддържана при температура на границата на издръжливостта му. Второ, бе място за делови срещи. Често канеше други Косачи или видни граждани от средмериканската общност, за да обсъждат важни проблеми. Изслушваха се предложения, сключваха се сделки. И тъй като повечето от гостите му не бяха привикнали към горещината, Свещеното острие винаги бе в позиция на отявлено предимство.
Годината на капибарата отиваше към края си и Свещеното острие посещаваше банята си все по-често. За него това бе начин да се очисти от старата година и да се подготви за новата. А тази година имаше много за отмиване. Не толкова от собствените му действия, колкото от тези на други, полепнали по него като воняща дреха. От всички неприятни неща, случващи се през мандата му.
Повечето от службата му като Средмериканско Свещено острие бе протекла мудно и без особени събития — но последните години бяха наваксали с нещастия и интриги. Той се надяваше спокойният и ненапрегнат размисъл да му помогне да загърби всичко това и да го подготви за предстоящите трудности.
Пиеше обичайния си Московски коктейл. Предпочитаната от него напитка представляваше смесица от водка, джинджифилова бира и лайм. Кръстена бе на прословутия град в Транссибирския регион, където бяха избухнали последните бунтове на съпротива. Това бе още в ранните дни на Епохата на безсмъртие, когато Бурята за пръв път бе въздигната на власт, а Форумът на Косачите получи контрол над смъртта.
За Свещеното острие това бе символично и много важно питие — едновременно сладко и горчиво, а и доста опиващо в достатъчното количество. Винаги му припомняше онзи славен ден, когато бунтовете бяха потушени и светът накрая се установи в настоящото си мирно състояние. При московските бунтове на съпротива повече от десет хиляди души изпаднаха в състояние на временна смърт, но нито един живот не беше изгубен за разлика от бунтовете в Епохата на смъртните. Всички убити бяха съживени и върнати при близките им. Разбира се, Форумът на Косачите намери за редно да подложи на Прибиране най-упоритите бунтовници, както и онези, които възразиха на Прибирането им. След това протестите бяха редки и на големи интервали.
Несъмнено бяха тежки времена. Днес всеки, който негодуваше срещу системата, бе игнориран с безразличие от Форума на Косачите и посрещан с разбиране от Бурята. В съвремието да бъде подложен някой на Прибиране поради мнението или поради поведението му се смяташе за сериозно нарушение на втората заповед на Косача, тъй като щеше да демонстрира предубеждение. Косач Кюри бе последната, поставила на истинско изпитание въпросната заповед преди сто години, като освободи света от последните политически фигури с лоша слава. Би могло да се сметне за нарушение на втората заповед, но нито един Косач не повдигна обвинение срещу нея. Косачите не изпитваха симпатия към политиците.
Служител от банята сервира на Ксенократ втори Московски коктейл. Още не бе отпил и глътка, когато служителят каза нещо извънредно странно:
— Достатъчно ли се сварихте, Ваша Светлост, или горещината тази година не ви бе достатъчна?
Свещеното острие никога не обръщаше особено внимание на служителите, които го обслужваха тук. Бяха безшумни и ненатрапчиви, както го изискваше работата им. Рядко някой, камо ли прислужник, се бе обръщал към него с подобно неуважение.
— Моля? — изрече той с премерена доза негодувание и се обърна към служителя. На Свещеното острие му отне само миг да разпознае младежа. Не носеше черна роба, а белезникавата униформа на работещ в банята. Не изглеждаше по-застрашителен сега, отколкото първия път, когато Ксенократ го видя преди близо две години — тогава бе невинен стажант. Сега вече у него нямаше нищо невинно.