Ксенократ положи всички усилия да скрие ужаса си, но се опасяваше, че той прозира под престореното му хладнокръвие.
— Дошъл си да ме ликвидираш ли, Роуан? Ако е така, приключвай, ненавиждам чакането.
— Изкушавате ме, Ваша Светлост, но колкото и да се мъча, не бих могъл да открия в миналото ви нещо, което да ви спечели окончателна смърт. В най-лошия случай заслужавате едно напляскване, както са наказвали непослушните деца в Епохата на смъртните.
Ксенократ бе оскърбен, но повече от всичко облекчен, че нямаше да умре.
— Да не би тогава да си дошъл да се предадеш, за да бъдеш съден за гнусните си деяния?
— Не и след като ме чакат още толкова много „гнусни деяния“, които да извърша.
Ксенократ отпи от питието си и в същия миг забеляза, че горчивият вкус надделява над сладкия.
— Няма да се измъкнеш от тук, нали знаеш? Навсякъде има гвардейци.
Роуан сви рамене.
— Както влязох, така и ще изляза. Забравяте, че съм обучен от най-добрите.
И макар на Ксенократ да му се щеше да се изсмее презрително, знаеше, че младежът е прав. Покойният Косач Фарадей беше възможно най-добрият ментор, що се отнасяше до психологическата нагласа у един Косач, а Косач Годар бе ненадминат учител по отношение на бруталната страна на призванието им. Събрано заедно това означаваше, че Роуан Дамиш не се е появил тук по дребен въпрос.
Роуан бе наясно, че с идването си тук се излага на риск, и съзнаваше, че неговата самоувереност може да се окаже фатален недостатък. Но опасността също така го възбуждаше. Ксенократ робуваше на навиците си, така че след малко проучване Роуан знаеше точно къде ще се намира всяка вечер през Месеца на светлините.
При все многобройното гвардейско присъствие да се вмъкне в банята, не представляваше трудност. Роуан отдавна се бе уверил, че мъжете и жените от Гвардията на Острието макар и добре обучени за физическа отбрана, не се славеха с излишък на ум, нито пък с остра наблюдателност. Не беше учудващо — доскоро гвардията имаше повече представителна, отколкото защитна функция, тъй като рядко биваха заплашвани Косачи. Работата им бе да стърчат в хубавите си униформи и да изглеждат внушителни. Възложеше ли им се сериозна задача, изпадаха в тотално объркване.
На Роуан му беше достатъчно просто да се облече като служител на банята и да се държи, сякаш тук му е мястото, за да влезе, а пазачите не му обърнаха никакво внимание.
Роуан се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. В къпалното помещение на Свещеното острие нямаше гвардейци, всички бяха в коридора зад затворената врата, което означаваше, че могат да проведат хубав разговор на четири очи.
Той седна на ръба на ваната, където ароматът на евкалипт в парата бе силен, и потопи пръст в твърде горещата вода.
— За малко не се удавихте в басейн не много по-голям от този — отбеляза Роуан.
— Колко мило, че ми го припомняш — отвърна Свещеното острие.
Тогава Роуан заговори делово.
— Имаме едно-две неща за обсъждане. Първо, бих искал да ви отправя предложение.
Ксенократ му се изсмя насреща.
— Кое те кара да мислиш, че бих обмислил предложение, направено от теб? Във Форума на Косачите не преговаряме с терористи.
Роуан се ухили широко.
— Хайде сега, Ваша Светлост, не е имало нито един терорист от стотици години. Аз съм просто разсилен, който почиства нечистотията в тъмните ъгли.
— Похватите ти са във висша степен незаконни.
— Наясно съм, че мразите Косачите от новия ред не по-малко от мен самия.
— Към тях трябва да се подхожда дипломатично — настоя Ксенократ.
— Към тях трябва да се подхожда с решителни действия — възрази Роуан. — И многото ви опити да ме проследите не идват от желание да ме спрете, а от неудобство, че не сте способен да ме заловите.
Ксенократ остана смълчан за миг. После попита с глас, пълен с неприязън:
— Какво искаш?
— Много е просто. Престанете да издирвате мен, а вложете всичките си усилия да откриете кой се опитва да убие Косач Анастасия. В замяна аз ще спра с „похватите“ си. Поне в Средмерика.
Ксенократ бавно и продължително изпусна дъх, очевидно облекчен, че искането не беше от невъзможните.
— Ако искаш да знаеш, вече изтеглихме най-добрия си — и единствен — разследващ от твоя случай и му възложихме да открие нападателите на Косачите Анастасия и Кюри.
— Косач Константин?
— Да. Така че бъди спокоен, правим всичко по силите си. Не искам да изгубя двама добри Косачи. Всяка от тях струва колкото десет от онези, които ти забърсваш като „разсилен“.