Сълзи замъглиха зрението му и той отново блъсна с юмрук по таблото, предпочел тази болка пред вътрешната.
Колата незабавно намали ход, отби край пътя и вратата се отвори.
— Моля, напуснете превозното средство. Изхвърлен сте поради насилствено поведение и/или вандализъм и ви е забранено да използвате всякакъв обществен транспорт през следващите шейсет минути.
— Дай ми секунда — каза ѝ той.
Имаше нужда да помисли. Сега пред него имаше два пътя. Макар да знаеше, че Форумът на Косачите активно се мъчеше да предотврати нова атака срещу Цитра и Косач Кюри, нямаше вяра в способностите им. Неговите шансове можеше и да не са по-добри, но той дължеше на Цитра да се опита. От друга страна, налагаше се да коригира грешката си и трайно да приключи живота на Косач Брамс. Някаква тъмна сила у него му подсказваше първо да пристъпи към отмъщението и да не чака, но той не ѝ се поддаде. Косач Брамс нямаше да му избяга, след като Цитра бъдеше спасена.
— Моля, напуснете превозното средство.
Роуан слезе и колата отпътува, като го остави насред нищото. Прекара часа си на наказание да върви край шосето и да се чуди има ли някой в Средмерика толкова съкрушен, колкото него.
Грейсън Толивър се заключи в апартамента си и отвори прозорците, за да пусне вътре студа, после се пъхна в леглото под плътните завивки. Така бе правил като малък, когато светът го довеждаше до отчаяние. Можеше да изчезне под юрганчето си, което го предпазваше от студенината на света. Много години бяха изминали, откакто не бе изпитвал потребност да се оттегли в зоната на комфорт от детството си. Но сега имаше нужда да накара останалия свят да изчезне, та макар и за няколко минути.
Когато го правеше в миналото, Бурята го оставяше сам на себе си за около двайсет минути. После кротко му заговаряше. „Грейсън — питаше го, — тревожи ли те нещо? Имаш ли желание да си кажеш какво ти тежи?“ Той винаги отговаряше „Не“, но накрая се разприказваше и Бурята неизменно успяваше да го накара да се почувства по-добре. Защото го познаваше повече от всеки друг.
Но ето че сега биографията му бе заличена — старата му самоличност бе изместена от криминалните деяния на Главореза от моста. Познаваше ли го вече дори и Бурята? Или като останалия свят и тя вярваше, че е какъвто сочеха официалните сведения за него?
Възможно ли бе и паметта на Бурята за него да бе изместена? Каква ужасна съдба, ако и самата Буря бе убедена, че той е закоравял неприемлив, който получава удоволствие от това да причинява временна смърт на хората. Бе достатъчно да пожелае собствената му памет да бъде подменена. Бурята можеше да го превърне в някой друг не само по име, но и по душа. И Главореза от моста, и Грейсън Толивър щяха да изчезнат завинаги, без той изобщо да помни кои са били. Нима би било толкова лошо?
Реши, че в момента собствената му съдба е без значение, важни бяха двете жени Косачи… и нуждата някак да защити Пюрити.
Но така или иначе го преследваше ужасно чувство на изолация. Беше повече от всякога сам на света.
Знаеше, че в апартамента му има камери. Бурята наблюдаваше, без да дава оценка. Наблюдаваше с добронамереност, за да може да се грижи по-добре за всеки гражданин на света. Тя виждаше, чуваше, помнеше. А това означаваше, че няма как да не знае неща отвъд фалшифицираната биография на Грейсън.
Той се измъкна изпод завивките в студената си празна стая и попита:
— Там ли си? Слушаш ли? Помниш ли кой съм аз? Кой бях аз? Помниш ли кой щях да бъда, преди да решиш, че съм „специален“?
Дори не знаеше къде са разположени камерите. Бурята бе безкомпромисна в решимостта си да не се натрапва очевидно в живота на хората, но че камерите присъстваха, съмнение нямаше.
— Познаваш ли ме все още, Буря?
Отговор не дойде. Нямаше как. Защото Бурята стриктно спазваше закона. Главореза от моста беше неприемлив. Дори да би искала, Бурята не можеше да наруши мълчанието си.
23.
Гаден малък реквием
Не съм сляпа за делата на неприемливите, просто мълча. Що се отнася до Косачите обаче, има непокрити с наблюдение участъци, които трябва да компенсирам с интелектуална екстраполация. Не виждам вътре в регионалните им конклави, но чувам разговорите им на излизане. Не мога да съм свидетел какво правят там, но мога да се досетя, съдейки по поведението им, когато са на показ. А целият Остров на Издръжливото сърце е забулен в мрак за мен.
Но далеч от очите не означава далеч от ума. Виждам достойните им дела, както и позорните, които все повече се увеличават. И всеки път, когато стана свидетел на жестокост от страна на корумпиран Косач, струпвам облаци някъде в света и предизвиквам оплакващ дъжд. Защото дъждът е най-близкото до сълзи за мен.