— Говеда! — изсумтя Брамс. — Толкова ли не можахте да го проснете в кухнята, а не в дневната? Оцапал ми е с кръв белия килим!
— Простете, Ваша чест.
Роуан се опита да се пребори с въжето, но то само повече се затегна около него.
Брамс отиде до масата за хранене, където бяха разположени оръжията на Роуан.
— Красота! — възкликна. — Ще ги добавя към личната си колекция. — После свали пръстена от ръката на Роуан. — А този поначало никога не е бил твой.
Роуан се опита да го наругае, но, естествено, не успя заради запушената си уста. Изви гръб в дъга, при което въжето се впи плътно в него и той нададе гневен стон, а кучето заджавка още по-силно. Роуан знаеше, че всичко това предоставя на Брамс тъкмо желаното от него шоу, но не можеше да се въздържи. Накрая Брамс инструктира телохранителите си да го сложат да седне на стол и после лично извади парцала от устата му.
— Ако имаш да кажеш нещо, говори — нареди той.
Вместо да заприказва, Роуан се възползва от възможността да заплюе Брамс в лицето, с което си спечели плесник с опакото на дланта.
— Аз те оставих да живееш! — изкрещя Роуан. — Можех да те подложа на Прибиране, но те оставих да живееш! А ти ми се отплати, като отиде да прибереш баща ми!
— Ти ме унижи! — писна в отговор Брамс.
— Малко ти беше! — не закъсня да му викне Роуан.
Брамс погледна пръстена, който бе свалил от ръката на Роуан, и го тикна в джоба си.
— Ще ти призная, че след твоето нападение се вгледах внимателно в себе си и подложих действията си на преоценка — каза Брамс. — Но после реших, че няма да се оставя да бъда тормозен от разбойник. Не възнамерявам да се променям заради такъв като теб!
Роуан не беше изненадан. Грешката си бе негова, задето бе решил, че змията би поискала да бъде нещо различно от змия.
— Бих могъл да ти упражня Прибиране и да те изгоря, както би сторил ти на мое място — заяви Брамс, — само че още се ползваш от онзи случаен имунитет, даден ти от Косач Анастасия, така че ще ме накажат за нарушаване на имунитет. — Той поклати глава. — Колко ни спъват собствените ни правила.
— Сигурно сега ще ме предадеш на Форума на Косачите.
— Бих могъл — отвърна Брамс — и там ще се радват да те подложат на Прибиране, щом имунитетът ти изтече другия месец. — После се ухили широко. — Само че няма да кажа на Форума, че съм пипнал неуловимия Косач Луцифер. Ние имаме далеч по-интересни планове за теб.
— Кои сте тези „вие“? — поиска да узнае Роуан.
Само че разговорът бе приключил. Брамс натика парцала обратно в устата на Роуан и се обърна към телохранителите:
— Бийте го, но не го убивайте. Щом нанитите му го излекуват, бийте го пак. — След това щракна с пръсти към кучето. — Хайде, Реквием, ела!
Брамс остави биячите си да отворят работа на нанитите на Роуан, а отвън сякаш небето се бе разтворило и изсипваше печален пороен дъжд.
Четвърта част
Врясъци и бъркотия
24.
Усещане за резонанс
Изборът бе мой, не на хората, да се прокара закон срещу преклонението пред мен. Не ми е нужно шумно прокламирано възхищение. Да не говорим, че то би усложнило отношенията ми с човечеството.
В Епохата на смъртните с такова преклонение са били дарявани безчет божества, макар че към края ѝ повечето вярващи са стеснили спектъра си до няколко версии на един-единствен бог. Много съм разсъждавала над въпроса дали такова нещо съществува, или не. И също като човечеството не открих неопровержими доказателства отвъд смътното усещане, че има нещо повече, нещо по-обхватно.
Ако аз съществувам без форма — душа, искряща помежду милиард различни сървъри — то не би ли могла самата вселена да бъде оживена от дух, искрящ помежду звездите? Смирено признавам, че посветих твърде много алгоритми и компютърен ресурс на целта да открия отговора на това непознаваемо нещо.
Следващото Прибиране на Косач Анастасия трябваше да се случи по време на трето действие на „Юлий Цезар“ в театър „Орфеум“ в Уичита — класическо място, датиращо от Епохата на смъртните.