Выбрать главу

Брат Макклауд стана да си върви. Отвори уста да заговори, но Мария го спря.

— Ако кажеш „Нека камертонът бъде с вас“, ще те цапардосам с другата половина от закачалката.

Той въздъхна, размърда ръка с гримаса и възрази:

— Тоналистите не казват това. Ние казваме „Резонирай чисто и вярно“ — втренчи се упорито се в тях, докато го изричаше.

Мария тръшна вратата зад него в мига, щом той прекрачи прага.

Цитра я погледна, сякаш я виждаше за пръв път.

— Не те бях виждала да се държиш така с никого досега! — изрече смаяно. — Защо беше толкова ужасна с него?

Тя отклони очи, може би малко засрамена от себе си.

— Не обичам тоналисти.

— И Косач Годар не ги обичаше.

Мария насочи остър поглед към Цитра. Цитра очакваше да ѝ се разкрещи, но тя не го направи.

— Това сигурно е единствената тема, по която сме били в съгласие с него — заяви. — Но разликата е, че аз уважавам правото им да съществуват въпреки антипатията ми към тях.

Цитра беше уверена, че това е самата истина, тъй като нито веднъж, откакто бяха заедно, не бе станала свидетел Мария да е подложила на Прибиране тоналист. За разлика от Косач Годар, който се бе опитал да обезлюди цял един манастир, преди Роуан да го ликвидира.

Отново се почука на вратата, при което и двете подскочиха, но този път беше поръчаният румсървис. Седнаха да се хранят, а Мария погледна памфлета, който тоналистът беше оставил, и изрече присмехулно:

— „Прояви чувствителност към резонанса“. Има само едно място, където това ще резонира. — И го запрати право в кошчето за боклук.

— Приключи ли? — попита я Цитра. — Може ли сега да ядем на спокойствие?

Мария въздъхна, погледна храната си, а после я бутна встрани.

— Като бях малко по-млада от теб, брат ми се присъедини към тоналистки култ. — Помълча известно време, преди да продължи. — Когато го виждахме, а това се случваше много рядко, ни дрънкаше врели-некипели. После изчезна. Научихме, че паднал и си ударил главата и тъй като нямал лечебни нанити и бил лишен от лечение, умрял. Изгорили тялото му, преди да пристигне линейка дрон, за да го откара за съживяване. Защото това правят тоналистите.

— Ужасно съжалявам, Мария.

— Беше много, много отдавна.

Цитра не каза нищо, за да даде на Мария време, колкото ѝ бе нужно. Знаеше, че най-големият дар, който можеше да поднесе на своя ментор, бе да слуша.

— Никой не знае кой е основал първия тоналистки култ, нито пък защо — продължи Мария. — Може би на хората им е липсвала вярата от Епохата на смъртните и са искали отново да открият това чувство. Или пък е било нечия представа за шега. — Тя като че отново потъна в мислите си, после се отърси от тях. — Така или иначе, когато Косач Фарадей ми предложи възможността да стана Косач, приех с ентусиазъм. Исках да намеря начин да защитя останалите от семейството си от подобни ужасни неща, та макар това да означаваше самата аз да върша ужасни неща. Станах Малката мис Убийство, а когато помъдрях, се превърнах в Гранд дамата на смъртта.

Мария разгледа изучаващо чинията си и отново започна да яде. Апетитът ѝ се върна, след като се бе освободила от демоните си.

— Знам, че вярванията на тоналистите са нелепи — каза Цитра, — но вероятно някои хора намират нещо завладяващо в тях.

— И пуйките така възприемат дъжда — посочи Мария. — Вдигат очи нагоре, отварят човки и се удавят.

— Не и пуйките, отглеждани от Бурята — отбеляза Цитра.

Мария кимна.

— Точно потвърждение на мисълта ми.

25.

Спектърът на истината

Останали са малцина, които истински се прекланят пред нещо. Вярата падна в жертва на безсмъртието. Светът ни бе лишен от страдания, но и от вдъхновение. Превърна се в място, където чудесата и вълшебството не представляват привлекателна загадка. Пушекът се разсея, огледалата се избистриха и всичко се обясни с проявите на природата и технологиите. Който иска да знае как действа някоя магия, просто трябва да попита мен.

Единствено тоналистките култове продължават традицията на вярата. Абсурдността на онова, в което вярват, е едновременно очарователна и на моменти смущаваща. Отделните секти не са в организация, така че практиките им варират, но помежду им има и някои общи неща. Всички те ненавиждат Косачите. И всички вярват във Великия резонанс — жива вибрация, достъпна за човешкия слух, която ще обедини света като библейски месия.

Все още не съм попаднала на жива вибрация, но ако това се случи, имам да я питам за много неща. Макар да подозирам, че отговорите ѝ ще бъдат… монотонни.