Роуан се събуди в непознато легло в стая, която никога не бе виждал. Веднага усети, че вече не е в Средмерика. Опита се да се размърда, но ръцете му бяха вързани за конструкцията на леглото. И не просто вързани, а стегнати с кожени каишки с катарами. Усещаше тъпа болка в гърба и въпреки че устата му вече не беше запушена, имаше странно усещане в нея.
— Крайно време беше да се събудиш. Добре дошъл в Сан Антонио!
Той се обърна и за своя изненада насреща си видя седнал не някой друг, а Тайгър Салазар.
— Тайгър?
— Помня, че ти винаги присъстваше в съживителния център, когато се събуждах след размазване. Реших, че мога да ти върна жеста.
— Бил съм във временна смърт ли? В съживителен център ли съм? — Но още като го казваше, знаеше, че не е.
— Не, не си бил мъртъв — отвърна Тайгър. — Само в безсъзнание.
Главата на Роуан бе позамъглена, но той не бе забравил обстоятелствата в дома на Косач Брамс, поради които бе изгубил съзнание. Прокара език по зъбите си и осъзна, че нещо с тях не е наред. Бяха неравни и много по-къси, отколкото трябваше. Гладки, но по-къси.
Тайгър го забеляза какво прави.
— Някои от зъбите ти бяха избити, но порастват отново. Вероятно до ден-два ще са в нормалното си състояние. И това ми напомня… — Той се пресегна към нощното шкафче и му подаде чаша мляко. — За калций. Иначе оздравителните ти нанити ще го отмъкнат от костите ти. — После си припомни, че Роуан е вързан за леглото. — О, да бе, вярно. — Огъна сламката към устните на Роуан, така че да може да пие. И макар Роуан да имаше хиляди въпроси, пое сламката, защото повече от всичко беше жаден.
— Защо ти трябваше да се бориш, когато те хванаха? — почуди се Тайгър. — Ако им се беше оставил, нямаше да пострадаш и нямаше да се наложи да те връзват.
— Какви ми ги приказваш, Тайгър?
— Тук си, защото ми трябваше спаринг-партньор — обясни Тайгър. — И аз поисках теб.
Роуан не беше сигурен, че го е чул правилно.
— Спаринг-партньор?
— Момчетата, които отидоха да те доведат, казаха, че си се държал като първокласен гадняр. Нахвърлил си им се и те нямали друг избор, освен да ти отвърнат с удари. Можеш ли да ги обвиниш?
Роуан можа само да поклати глава невярващо. Какво ставаше тук?
Тогава вратата се отвори и ако дотук моментът бе странен, сега вече стана сюрреалистичен.
Защото пред Роуан стоеше мъртва жена.
— Здравей, Роуан — заговори Косач Ранд. — Радвам се да те видя.
Тайгър смръщи вежди.
— Какво, вие познавате ли се? — После се замисли за миг и възкликна: — О, вярно, и двамата бяхте на онова парти! Същото, на което спасих Свещеното острие от удавяне!
Роуан усети изпитото мляко да се връща, закашля се и се задави с него. Наложи се отново да го преглътне и да го задържи с мъка. Как бе възможно това? Той я бе ликвидирал! Беше ликвидирал всички тях — Годар, Чомски и Ранд — бяха изгорели на пепел. Но ето я, възкръснала от пепелта като ярък зелен феникс.
Роуан задърпа ръце, щеше му се каишките да се разкъсат, но знаеше, че това няма как да се случи.
— Та слушай какво — ухилен до уши заговори Тайгър. — Аз съм стажант, също какъвто беше ти. Само дето за разлика от теб аз ще стана Косач!
Ранд също се усмихна.
— Чудесен ученик ми е той.
Роуан се помъчи да овладее паниката си и се фокусира върху Тайгър, като се стараеше да изключи Косач Ранд от съзнанието си, защото можеше да понася нещата само едно по едно.
— Тайгър — заговори му, — каквото и да си мислиш, че става тук, лъжеш се. В ужасна грешка си! Трябва да се махаш веднага. Бягай далеч от тук!
Но Тайгър само се разсмя.
— Кротко, приятел. Не всичко е някакъв дълбок заговор!
— Напротив, това е! — настоя Роуан. — Това е! И трябва да изчезваш, преди да е станало късно!
Но колкото повече говореше Роуан, толкова по-побъркан звучеше сам на себе си.
— Тайгър, защо не направиш сандвич на Роуан? Сигурна съм, че е гладен.
— Веднага — отвърна Тайгър и смигна на Роуан. — Ще спестя марулята.
В мига, щом Тайгър излезе, Косач Ранд затвори вратата. И я заключи.
— Имах над петдесет процента обгаряния по тялото и гръбнакът ми беше счупен — уведоми го Косач Ранд. — Ти ме остави, като реши, че съм умряла, но се иска много повече от такъв като теб, за да бъда ликвидирана.
Не беше нужно да обяснява на Роуан какво се е случило след това, той сам се досещаше. Изпълзяла беше от пламъците, метнала се бе на кола на обществения транспорт и тя я бе откарала в Тексас — регион, където можеше да получи медицинско лечение в оздравителен център, без да ѝ се задават въпроси. После се беше спотаила. И бе чакала. Чакала беше него.