— Къде ще ме водите? — попита той единия от пазачите си.
— Където ни е наредила Косач Ранд — бе единственото, което успя да измъкне от него.
Роуан си отбелязваше на ум всичко, което виждаше: керамичната лампа до леглото му можеше да бъде използвана като оръжие, ако изпаднеше в безизходица. Прозорецът не се отваряше и вероятно стъклото му бе нечупливо. Когато лежеше вързан на леглото, не виждаше през него нищо друго освен небето. Но сега, като го поведоха през стаята, установи, че са нависоко. Намираше се в апартамент и докато вървяха по дълъг коридор, отварящ се към огромна дневна, осъзна, че е пентхаус.
Отвъд дневната имаше открита веранда, превърната в тепих за спаринг по Бокатор. Очакваха го Косач Ранд и Тайгър, който се разтягаше и подскачаше наоколо като претендент, очакваш, мач за титлата.
— Дано си готов да бъдеш натупан — каза му Тайгър. — Тренирам здраво още откакто пристигнах.
Роуан се обърна към Ранд:
— Ти сериозно ли ще ни накараш да се бием двамата?
— Тайгър ти обясни, че тъкмо затова си тук — отвърна тя и му смигна дразнещо.
— Повален си, така да знаеш! — увери го Тайгър.
Роуан би се разсмял, ако не беше толкова стъписан.
Ранд седеше на огромно кресло, тапицирано с червена кожа, която контрастираше неприятно с цвета на робата ѝ.
— Хайде да се позабавляваме!
Роуан и Тайгър закръжиха един около друг на разстояние — традиционното начало на мач по Бокатор. Тайгър започна да дразни противника си с жестове, което също бе традиционно, но Роуан не му отвръщаше. Вместо това крадешком оглеждаше обстановката. Навътре в пентхауса видя две врати — вероятно към баня и дрешник. Имаше свързана кухня и трапезария на повдигнато ниво с прозорци от пода до тавана. Двойните врати очевидно бяха входът. От другата страна трябваше да са асансьорите и аварийното стълбище. Опита се да си представи нагледно как би могъл да избяга, но осъзна, че направи ли го, щеше да остави Тайгър в лапите на Косач Ранд. Не можеше да постъпи така. Трябваше някак да убеди Тайгър да тръгне с него. Уверен бе, че може да успее, но щеше да отнеме време, а Роуан нямаше представа с колко време разполага.
Тайгър направи първия ход, като се хвърли към Роуан в класическия стил Бокатор на Черната вдовица. Роуан се приведе, но недостатъчно бързо, защото мускулите му бяха стегнати, а рефлексите — забавени, след като кой знае колко време бе прекарал вързан за леглото. Едва се изплъзна да не бъде прикован към пода.
— Казах ти, че съм добър, братле!
Роуан хвърли поглед към Ранд и се опита да разчете изражението ѝ. По него отсъстваше обичайното ѝ високомерно отчуждение. Наблюдаваше ги напрегнато, без да пропуска нито едно движение.
Роуан заби основата на дланта си в гръдната кост на Тайгър, за да му изкара дъха и да спечели шанс да си възстанови равновесието. После усука крака си около този на Тайгър с цел да го повали. Тайгър предугади движението и контрира с ритник. Бе точен, но без достатъчно сила да наруши баланса на Роуан.
Разделиха се и отново взеха да се обикалят. Очевидно Тайгър бе станал по-силен. Физиката му бе укрепнала също като на Роуан. Косач Ранд добре го бе тренирала, но Бокатор на Черната вдовица изискваше повече от физическа мощ. Имаше и интелектуален аспект, а там Роуан печелеше предимство.
Роуан започна да нанася удари с предвидими движения, убеден, че Тайгър ще успее да ги контрира. Остави се да бъде повален, но така, че да съумее да се изправи бързо, преди Тайгър да го е приковал. Виждаше как самочувствието на Тайгър расте. Не беше нужно много егото му да се напомпа до лесно податлив на спукване балон. И когато моментът назря, Роуан налетя върху Тайгър с комбинация от движения, която бе съвършено неочаквана. Бяха противоположни на онези, които би предприел Тайгър, и антитеза на това, което би предвидил. Плюс, че Роуан използваше свои оригинални движения извън стандартния комплект 341 на Бокатор. Тайгър дори не подозираше за съществуването на такива.
Роуан повали Тайгър и го прикова без възможност да се измъкне. И все пак Тайгър не желаеше да се предаде. Наложи се Ранд да обяви поражението му, при което Тайгър се затръшка мелодраматично.
— Той игра нечестно — настоя.
— Нищо подобно — отсече Ранд. — Просто е по-добър от теб.
— Но…
— Млъкни, Тайгър — нареди тя.