И той млъкна. Подчини ѝ се, сякаш бе неин домашен любимец, и то не от екзотичните и опасните. По-скоро като смъмрено пале.
— Ще трябва да поработиш върху уменията си.
— Добре — отвърна Тайгър и пое към стаята си намусен, но не преди да отправи едно последно заяждане към Роуан. — Другия път ще те изям.
След като той си отиде, Роуан се зае да оглежда скъсаната си фланелка и синината, която вече заздравяваше. Прокара език по зъбите си, защото бе поел нелек удар по устата, но установи, че там няма поражение. Нещо повече, предните му зъби бяха пораснали до нормалния си размер.
— Добро представяне — обади се Ранд, поддържаща няколко стъпки дистанция помежду им.
— Може би теб би трябвало да атакувам — предизвика я Роуан.
— Ще ти прекърша врата за секунди — отвърна тя. — Също тъй безмилостно, както ти го стори с приятелката си миналата година.
Тя се опитваше да го улови на въдицата си, но той нямаше да захапе стръвта.
— Не бъди толкова сигурна — каза ѝ.
— О, сигурна съм — увери го тя. — Само че не проявявам интерес да го докажа.
Роуан подозираше, че тя е права. Знаеше колко е добра, та нали тя самата беше част от неговото обучение. Известни ѝ бяха всичките му хитри ходове, а разполагаше и с изобилие от свои.
— Тайгър никога няма да ме победи. Знаеш го, нали? Може да владее движенията, но не му стига ум за това. Мога да го поваля когато си поискам.
Ранд не го отрече.
— Ами трепи го всеки път тогава — подхвърли.
— Какъв е смисълът в това?
Но тя не отговори, а поръча на пазачите да го отведат в стаята му. Този път милостиво му бе спестено връзването за леглото, но бравата бе три пъти заключена отвън.
Около час по-късно Тайгър дойде да го види. Роуан си бе мислил, че може да му е ядосан, но Тайгър не беше злопаметен.
— Другия път здраво ще те подредя — закани се, а после се разсмя. — Ама така, че нанитите ти луди ще станат.
— Чудесно — отвърна Роуан. — Най-сетне нещо, което да очаквам с нетърпение.
Тайгър го приближи и прошепна:
— Видях пръстена си. Косач Ранд ми го показа веднага щом те докараха тук.
И тогава на Роуан му просветна.
— Това е моят пръстен.
— Какви ги говориш? Ти никога не си имал пръстен.
Роуан прехапа устни, за да не каже нещо повече. Искаше да признае пред Тайгър цялата истина за Косач Луцифер и за всичко, което бе вършил през последната година, но каква полза би имало? Във всеки случай така нямаше да спечели Тайгър на своя страна, а Косач Ранд можеше да го извърти срещу Роуан по десет различни начина.
— Имах предвид… пръстена, който щеше да е мой, ако бях станал Косач — изрече Роуан накрая.
— Хей… — продума съчувствено Тайгър. — Знам, че сигурно ти е било криво да минеш през всичко това, а после да те изритат обратно на улицата. Но ти обещавам, че стане ли веднъж пръстенът мой, ще ти дам имунитет.
Не помнеше Тайгър чак толкова наивен. Може би защото двамата бяха еднакво наивни в дните, когато за тях Косачите бяха същински титани, а Прибиранията — истории, които чуваш за разни непознати хора.
— Тайгър, познавам Косач Ранд. Тя те използва…
Тайгър се ухили.
— Още не — заяви, — но нещата определено вървят в тази посока.
Роуан в никакъв случай не бе имал предвид това, но преди да е успял да каже нещо, Тайгър заговори:
— Роуан, струва ми се, че съм влюбен. Не… знам със сигурност, че съм влюбен. Спарингът с нея е като секс. Дори по-добър от секс!
Роуан затвори очи и поклати глава, като се помъчи да прогони образа от съзнанието си, но бе твърде късно. Той бе пуснал корени там и никога нямаше да си иде.
— Ела на себе си! Нещата няма да се развият както си представяш.
— Хей, имай малко вяра в мен — засегна се Тайгър. — Вярно, по-възрастна е с няколко години от мен. Но веднъж щом стана Косач, това ще е без значение.
— Казала ли ти е изобщо правилата? Запозна ли те със Заповедите за Косачите?
Това явно го изненада.
— Правила ли има?
Роуан се помъчи да измисли някакъв свързан отговор, но си даде сметка, че това е невъзможна задача. Какво можеше да му каже? Че изумруденият Косач бе чудовище и социопат? Че Роуан се бе опитал да я ликвидира, но тя не се поддаваше на ликвидиране? Че ще сдъвче Тайгър и ще го изплюе без сянка от угризение? Тайгър просто щеше да го отрече. Истината бе, че той отново бе поел към размазване — ако не физически, то в главата си. Вече се бе прехвърлил отвъд ръба и сега гравитацията имаше думата.
— Обещай ми, че ще си държиш очите отворени, и ако видиш или усетиш нещо нередно, ще се махнеш от нея.