Първият инстинкт на Грейсън бе, че това е шега, но когато я погледна, видя, че не е.
— За какво говориш, Пюрити?
Тя сви безгрижно рамене.
— Пуснах приказка по линията, че имаш нужда от услуга. — Наведе се плътно към него и прошепна: — Услугата бе направена.
Преди той да успее да отговори, тя обви ръце около него и Грейсън изпита усещането, че костите му омекват като желе.
По-късно щеше да се връща към това усещане и да го тълкува като някакво странно предчувствие.
Ако Пюрити бе замесена в първия опит за покушение срещу Косачите Кюри и Анастасия, не казваше нищо, а Грейсън беше наясно, че не бива да пита. Дори само ако дадеше да се разбере, че знае за покушението, това щеше да съсипе прикритието му.
За тази мисия подробностите бяха известни само на Катила и Пюрити. На Катила — защото той ръководеше мисията, а на Пюрити — защото планът беше неин.
— Идеята ми хрумна от нашата първа среща — каза тя на Грейсън, но не обясни какво има предвид. Щяха ли да поставят в затвор Косачите, преди да ги ликвидират? Това ли намекваше тя? Неведението му за плана и локацията ограничаваше възможностите му за саботаж на акцията. Отгоре на всичко трябваше да я саботира така, че той и Пюрити да избягат невредими и тя да не разбере кой е провалил работата.
В деня преди загадъчното събитие Грейсън направи анонимно обаждане до централата на Форума на Косачите.
— Утре ще има нападение срещу Косач Кюри и Косач Анастасия — прошепна, като използваше филтър, за да изкриви гласа си, а после изхвърли телефона, който бе откраднал специално за целта. Докато Бурята можеше да проследи всяко обаждане до източника му в секундата, в която бе направено, Форумът на Косачите не бе така добре оборудван. До неотдавна Косачите бяха възприемани като биологичен вид, за който хищници не съществуват. Все още не можеха да се ориентират как да се справят с организирана агресия срещу тях.
В сутринта на събитието на Грейсън му беше казано, че операцията ще се проведе в театър в Уичита. Оказа се, че той и Пюрити са членове от по-голям екип. Логично бе операция от такъв род да не бъде оставяна в ръцете на двама спорни неприемливи. Грейсън така и не научи имената на останалите, тъй като тази информация бе запазена само за който трябва да я знае, а очевидно той не бе в това число.
Но имаше неща, които той знаеше.
Макар на Пюрити да не ѝ бе известно за кого работеха, несъзнателно му бе съобщила ценен факт. Нещо критично. От този род неща, които страшно много биха зарадвали агент Тракслър.
Каква ирония, че тъкмо Прибирането на Тракслър бе ключът към съществената информация. Защото след като бе по силите на Пюрити да уреди Прибирането на агент на Облака, това можеше да означава само едно: тези атаки срещу Кюри и Анастасия не бяха от рода граждански актове. Шоуто се ръководеше от Косач.
Косач Анастасия бе готова за своята част от представлението.
За нейно облекчение ролята ѝ бе съвсем епизодична. Цезар трябваше да бъде промушен от осем заговорници, от които тя щеше да е последният. Седем от кинжалите щяха да са с прибиращи се остриета и да разпръскват фалшива кръв. Този на Цитра щеше да е истински, както и кръвта, която щеше да пусне.
За нейно огорчение Косач Кюри настоя да присъства на представлението.
— Не бих и помислила да пропусна театралния дебют на протежето си — подсмихна се тя, но Цитра знаеше истинската причина. Тя бе същата, поради която бе присъствала и на предишните две Прибирания на Косач Анастасия: не се доверяваше на Косач Константин, че ще я опази. В хладнокръвната маска на самия Косач Константин тази вечер като че се бе появила пробойна. Може би защото бе му се наложило да съблече робата си и да сложи смокинг, за да се слее с останалите присъстващи. И все пак не бе могъл изцяло да изостави знаковите си белези. Папийонката му бе в същия нюанс на кървавочервено като робата му. Косач Кюри от друга страна категорично бе отказала да се появи на публично място без виолетовата си роба. Още една причина Косач Константин да бъде бесен.
— Не би трябвало да си в публиката — каза ѝ той. — Ако настояваш да присъстваш, редно е да си зад кулисите!
— Успокой се! Ако Анастасия не е достатъчна примамка, то може би аз ще съм — каза му Косач Кюри. — А в пълен театър дори да успеят да ме убият, няма да има как да ме ликвидират. Не и ако не опожарят цялата сграда, което предвид присъствието на твоите хора е много малко вероятно.
Имаше логика в думите ѝ. Докато Цезар можеше да умре от хладно оръжие, за Косачите това не важеше. Острие, куршум, тъп предмет или отрова просто биха причинили временна смърт. До ден или два щяха да бъдат съживени и като нищо с ясен спомен за нападателя. В такъв случай временната смърт можеше да се окаже ефикасна стратегия за залавянето на извършителя.