Но после Константин им даде обяснение за своята нервност.
— Получихме сведение, че тази вечер ще има опит за покушение над вас — каза той на Косачи Кюри и Анастасия, когато публиката започна да изпълва театъра.
— Сведение ли? От кого? — поинтересува се Косач Кюри.
— Не знаем. Но приемаме предупреждението много сериозно.
— Какво се иска от мен? — попита Цитра.
— Върши онова, за което си тук. Но бъди готова да се защитаваш.
Цезар умираше в първа сцена на трето действие. Пиесата имаше пет действия и в последното духът му се появяваше, за да тормози убийците му. И друг актьор би могъл да изпълни ролята на духа, но сър Албин Олдрич смяташе, че това ще отнеме от въздействието на неговото Прибиране. Ето защо се реши пиесата да бъде приключена след убиването на Цезар, което щеше да лиши Брут от прочутата му реч „Приятели, римляни, съграждани, насочете слух към мен“. Никой нямаше да предизвика безредици и хаос и да отвърже кучетата на войната. Вместо това лампите в залата щяха да се включат и да осветят стъписаната публика. Нямаше да има извикване пред завесата. Завесата всъщност изобщо нямаше да се спуска. Действително мъртвото тяло на Цезар щеше да остане на сцената, докато и последният зрител не напуснеше залата. Така последният актьорски миг на Олдрич щеше да бъде белязан от неспособност да се изиграе нещо повече.
— Може да откраднете моето физическо безсмъртие — каза той на Косач Анастасия, — но с това финално представление ще живея винаги в аналите на театъра.
Докато сградата се пълнеше с любители на театралното изкуство, Косач Константин дойде при нея зад кулисите.
— Не се плаши — каза ѝ. — Тук сме да те браним.
— Не съм уплашена — отвърна му.
А всъщност беше, но по-голям от страха бе гневът, задето е набелязана за мишена. Усещаше и лека сценична треска. Съзнаваше, че е глупаво, но не можеше да се отърси от нея. Да играе в театър. Какви ли не ужасии трябваше да изтърпява заради професията си.
Залата бе препълнена и макар никой да не знаеше, присъстваха повече от двайсет предрешени офицери от Гвардията на Острието. Програмата съобщаваше, че зрителите ще станат свидетели на нещо невиждано до този момент на средмериканска сцена. И макар хората да проявяваха известно съмнение към това, бяха и любопитни какво може да е.
Докато Косач Анастасия чакаше зад кулисите, Косач Кюри зае мястото си до пътеката на пети ред. Стори ѝ се тясно и неудобно. Беше висока жена и коленете ѝ се притискаха в предната седалка. Повечето от зрителите наоколо ѝ бяха стиснали здраво програмите си, изнервени, че ще трябва да прекарат вечерта в близост до Косач, заподозрели, че е там, за да подложи някого от тях на Прибиране. Само мъжът, седнал до нея, проявяваше общителност. Дори нещо повече от общителност — беше бъбрив. Имаше подобни на гъсеница мустаци, които потрепваха, когато говореше, и Косач Кюри с мъка сдържаше смеха си.
— Каква чест да бъда в компанията на Гранд дамата на смъртта — каза той, преди светлините да угаснат. — Дано не възразявате, че ви наричам така, Ваша чест. Малко са Косачите в Средмерика, в света дори, прославени като вас, и не съм учуден, че сте поклонник на театъра от Епохата на смъртните. Само най-просветените са такива.
Тя се почуди дали мъжът не бе пратен да я ласкае до смърт и така да я ликвидира.
Косач Анастасия гледаше пиесата от мястото си зад кулисите. Както за повечето хора, развлеченията от Епохата на смъртните обикновено ѝ бяха емоционално чужди. Страстите, страховете, триумфите и загубите — те губеха смисъл в един свят без лишения, алчност и естествена смърт. Ала като Косач бе започнала да разбира живота, приключващ с неизбежна смърт, и със сигурност вече бе наясно с алчността и жаждата за власт. Тези неща отсъстваха от живота на обикновения гражданин, но във Форума на Косачите изпълзяваха все повече и повече от тъмни ъгли, за да се превърнат в част от нормалното поведение.
Завесата се вдигна и пиесата започна. Макар езикът ѝ да беше до голяма степен неразбираем за нея, машинациите за домогване до власт я омагьосаха — но не чак до там, че да свали гарда си. Регистрираше всяко движение зад сцената, всеки звук като сеизмичен трус. Ако тук имаше някой с намерение да я ликвидира, тя би засякла присъствието му, дълго преди той да се задейства.