— Проблем ли имаш? — попита го с повишен тон и се изпречи пред него.
— Няма проблем — отвърна Гавин и постъпи както винаги в притеснителна ситуация. Усмихна се и избъбри: — Направи ми впечатление косата ви, не бях виждал друга тъй тъмна досега. А това рогца ли са? Аз самият не съм си прилагал телесни модификации, разбира се, но мои познати са го правили…
Неприемливият го сграбчи за ревера на палтото и го блъсна към стената. Не чак толкова, та да активира нанитите му, но достатъчно да даде да се разбере, че не се кани да остави Гавин на мира.
— Ти подиграваш ли ми се? — викна неприемливият.
— Не, не, няма такова нещо! Никога не бих ви се подиграл!
Отчасти бе ужасѐн, но друга част от него изпита вълнение, че е в центъра на всеобщото внимание. Бързо огледа обстановката. Намираше се на ъгъла на театър, в началото на улицата. Пред театъра нямаше никого, защото представлението вече беше започнало. Улицата не беше съвсем пуста, но в непосредствена близост нямаше никого. Все пак някой щеше да му се притече на помощ. Свестните хора винаги откликваха, когато някой бъдеше притесняван от неприемлив, а повечето хора бяха свестни.
Неприемливият го дръпна от стената, провря стъпало зад краката му и го блъсна на земята.
— По-добре викай за помощ — посъветва го. — Хайде, давай!
— По… помощ — заекна Гавин.
— По-силно!
Не му бе нужно друго подканване.
— Помощ! — извиси треперещ глас. — Помогнете ми!
Сега вече по-отдалечените хора забелязаха какво става. Един забързано тръгна през улицата. Двойка се зададе от другата посока, но по-важното бе, че от мястото, където бе проснат на земята, Гавин видя няколко камери, монтирани на тенти и стълбове за осветление да се завъртат към него. „Чудесно! Бурята ще види и ще вземе мерки срещу този неприемлив.“ Вероятно вече бе пратила служителите си за въдворяване на ред.
Неприемливият също погледна към камерите. Изглеждаше обезпокоен от тях, както и трябваше да е. Гавин набра дързост под защитния поглед на Бурята.
— Я бързо се махай оттук, преди Бурята да е решила да ти подмени съзнанието — изръмжа той на неприемливия.
Но неприемливият сякаш не го чу. Гледаше към пряката, където група хора разтоварваха нещо от кола. Неприемливият промърмори под носа си. Гавин не чу какво точно, но му се стори, че различи думите „първа среща“ и „киселина“. Дали пък този неприемлив не отправяше някакъв вид романтично предложение? Нещо, включващо халюциногени? Гавин бе едновременно ужасѐн и заинтригуван.
Минувачите, които бе призовал на помощ, вече бяха стигнали до тях. Колкото и да желаеше подкрепата им, беше мъничко разочарован, задето дойдоха толкова бързо.
— Хей, какво става тук? — подвикна един от тях.
Тогава неприемливият издърпа Гавин да стане от земята. Какво ли се канеше да направи? Да го удари? Да го ухапе? Неприемливите бяха непредсказуеми.
— Пусни ме — промълви Гавин. Донякъде се надяваше неприемливият да игнорира молбата му.
Но той пусна Гавин, сякаш внезапно изгубил интерес да го тормози, и забърза по пряката.
— Добре ли сте? — попита един от добрите хора, отзовали се в помощ на Гавин.
— Да, съвсем добре — отговори Гавин. А това бе леко разочароващо.
— Все едно Олимп да се премести!
Когато репликата бе изречена на сцената, асистент-режисьорът размаха лудешки ръце към Косач Анастасия.
— Това е знак за появата ви, Ваша чест — каза ѝ той. — Вече може да излезете на сцената.
Тя погледна към Косач Константин, придобил нелепа прилика с иконом в официалния си смокинг. Той ѝ кимна.
— Изпълни онова, за което си тук — каза ѝ.
Тя пое с широки крачки към сцената и остави робата ѝ да се вее зад нея за по-драматичен ефект. Не можеше да прогони усещането, че е в театрален костюм. Пиеса в пиесата.
Чу ахвания сред публиката, когато излезе пред нея. Не беше легендарна като Косач Кюри сред широката общественост, но робата ѝ ясно показваше, че е Косач, а не член на римския сенат. Беше натрапница тук и присъстващите започнаха да се досещат какво предстои. Ахканията прераснаха в глух ропот, но тя не виждаше зрителите при тези светещи в лицето ѝ прожектори. Трепна, когато се раздаде звучният сценичен глас на сър Албин: