— Не се ли кле във вярност, Бруте?
Цитра никога преди не бе стъпвала на театрална сцена, не бе очаквала светлините да са тъй силни, да се усещат тъй горещи. Очертаваха актьорите в рязък фокус. Бронята на центурионите лъщеше. Туниките на Цезар и сенаторите отразяваха светлината толкова ярко, че очите я заболяха.
— Ръцете нека говорят! — викна един от актьорите.
Тогава заговорниците извадиха кинжалите и се спуснаха да „убиват“ Цезар.
Косач Анастасия остана назад по-скоро като зрител, отколкото като участник. Огледа мрака, където бе публиката, после осъзна колко непрофесионално бе от нейна страна, така че върна вниманието си върху развиващото се на сцената. Едва когато актьор направи жест към нея, тя пристъпи напред и извади своя кинжал. Беше от неръждаема стомана, но с черно покритие. Подарък от Косач Кюри. При вида му публиката зашумя по-силно. Някой нададе вой в мрака.
Олдрич, с прекомерно силния сценичен грим по лицето си и туника, покрита с фалшива кръв, я погледна и ѝ намигна с окото, което зрителите не виждаха.
— Сър Албин Олдрич — изрече тя с висок глас, — дойдох да ви подложа на Прибиране.
Мъжът направи гримаса, но не излезе от образ.
— И ти ли, Бруте? — изрече. — Падни тогава, Цезар.
Тя заби ножа, прерязвайки аортата му, и той падна на пода. Пое един последен дъх и умря точно в предвидения миг, както го бе написал Шекспир.
Вълната на шок, преминала през публиката, бе наелектризирана. Никой не знаеше какво да направи, как да реагира. Някой започна да ръкопляска. Косач Анастасия интуитивно отгатна, че това е Косач Кюри. Щом останалите видяха, че тя го прави, притеснено се присъединиха към аплодисментите.
Киселина! Грейсън се наруга, че не се бе досетил по-рано. Всички постоянно се тревожеха от пожар или взрив. Хората забравяха, че силната киселина може да ликвидира някого също тъй ефикасно. Но как щяха Пюрити и екипът ѝ да го осъществят? Как щяха да изолират Косачите и да им надделеят? Косачите владееха майсторски всички видове оръжия, можеха да натръшкат хора в цяло помещение, без самите те да получат и драскотина. Тогава му хрумна, че изобщо не им бе нужно да изолират Косачите. Нямаше потребност за точно прицелване с киселина, ако тя бе в изобилие… и бе намерен начин за разпръскването ѝ…
Отвори страничната врата и влезе. Озова се в тесен коридор с гримьорни от двете му страни. Вдясно стълби водеха към сутерен и тъкмо там той откри Пюрити и екипа ѝ редом с три големи бидона, изработени от същия бял тефлонов материал като бутилката за вино при първата среща на Грейсън и Пюрити. Трябва да имаше сто галона флуоро-флеровиева киселина в тези бидони. Помпа под високо налягане вече бе свързана към водопровода, захранващ противопожарната система.
Пюрити го видя веднага.
— Какво правиш? Трябва да си отвън!
В мига, щом срещна погледа му, разпозна неговото предателство. Яростта ѝ бликна като радиация. Изгори го. Опари го дълбоко.
— Дори не си помисляй! — изръмжа тя.
И той не помисли. Ако беше го сторил, можеше да се поколебае. Ако бе претеглил възможностите, току-виж размислил. Но той имаше мисия, а неговата мисия не беше нейната.
Хукна нагоре по паянтовите стълби към сектора зад сцената. Ако спринклерите бъдеха задействани, не след дълго щяха да изливат киселина. За пет, максимум десет секунди водата щеше да бъде изхвърлена и макар че медните тръби накрая щяха да се разтворят като железните решетки в килията им с Пюрити, щяха да издържат достатъчно дълго, че да изпратят смъртоносния дъжд.
Когато излезе от мазето зад сцената, чу публиката като един да ахва и Грейсън последва звука. Щеше да излезе на сцената, ето какво щеше да направи. Щеше да каже на всички, че ще умрат, окъпани от киселина, и не би имало шанс за съживяването им. До един щяха да бъдат ликвидирани — актьори, публика и Косачи — ако не избягат от там веднага.
Чуваше зад себе си другите да тичат по стълбите — Пюрити и нейните бандюги, които бяха свързали резервоарите с киселина към противопожарната система. Не можеше да допусне да го хванат.
Вече бе зад кулисите от дясната страна. Видя, че Косач Анастасия бе на сцената. Какво търсеше тя там? Но когато заби кинжала си в един от актьорите, стана пределно ясно какво прави.
Внезапно някой закри видимостта на Грейсън. Висок и слаб мъж в смокинг и с кървавочервена папийонка. Имаше нещо познато в лицето му, но Грейсън не можеше да го определи.