Цитра разпозна младежа, известен ѝ като Грейсън Толивър, в мига, щом го зърна. Косата, дрехите и детинските рогца на слепоочията му можеха да заблудят някой друг, но стройната му фигура и езика на тялото го издаваха. И очите му. Странна смесица между такива на елен, осветен от фарове на кола, и на вълк, готов да нападне. Хлапакът живееше в постоянно състояние на колебание да се бие или да бяга.
Докато Константин раздаваше команди на подчинените си, Грейсън изтича по някакъв коридор. Кинжалът, с който Цитра бе подложила на Прибиране Олдрич, още беше в ръката ѝ. Сега щеше да се наложи да го използва срещу Толивър, макар въпреки очевидната му вина да изпитваше вътрешен конфликт. Колкото и да ѝ се искаше да сложи край на тези нападения, изпитваше потребност да го погледне в очите и да чуе истината от него. Беше ли той част от всичко това? И защо?
Когато го настигна, той държеше не друго, а брадва от противопожарно табло.
— Не приближавай, Анастасия! — извика ѝ.
Нима бе толкова глупав да си въобразява, че може да се бори срещу нея с това? Тя бе Косач, обучен в борба с всевъзможни оръжия. Бързо прецени как да го обезоръжи и да го докара до временна смърт, но миг преди това той стори нещо съвсем неочаквано. Замахна с брадвата към тръба, минаваща по стената.
Косач Константин и един гвардеец дойдоха до нея точно когато брадвата удари тръбата. Тя се пречупи от първия удар. Гвардеецът се втурна към него, като застана между Цитра и разбитата тръба и тя го окъпа с вода. Но след броени мигове водата се смени с нещо друго. Мъжът падна с викове и плътта му завря. Беше киселина! Киселина в тръбите? Как бе възможно?
Пръсна в лицето на Косач Константин и той изкрещя от болка. Плисна и по ризата на Грейсън, като разтопи част от кожата отдолу. И после налягането в тръбата спадна и пръскащата киселина се превърна в струя, която прояде пода.
Грейсън пусна брадвата, обърна се и хукна по коридора. Цитра не го подгони. Вместо това коленичи, за да помогне на Косач Константин, който си дереше очите — само дето вече нямаше очи, изцяло се бяха стопили.
В същия този миг в театъра засвяткаха светлините на противопожарната аларма и спринклерите започнаха да се въртят безполезно над пожара, като изпускаха в залата само въздух.
Грейсън Толивър. Главореза от моста. Вече нямаше представа кой е или кой иска да бъде. Но това беше без значение. От значение бе само, че си бе свършил работата. Спасил ги бе всичките!
Болката в гърдите му бе непоносима — но само за няколко секунди. Докато излезе на пряката през служебния вход на театъра, нанитите му за болка вече бяха притъпили пламтящите нерви и почувства странното цъкане на оздравителните си нанити, които се бореха да излекуват раните му. Главата му се въртеше от медикаментите, впръсквани в кръвта му, и той знаеше, че скоро ще изгуби съзнание. Увреждането не бе толкова сериозно, че да доведе до ликвидирането му или дори до временна смърт. Каквото и да се случеше сега, той щеше да живее… освен ако Константин или Кюри, или Анастасия, или някой от другите Косачи, присъстващи в театъра тази вечер, не решеше, че трябва да бъде подложен на Прибиране. Не можеше да поеме този риск и с бързо отслабващи сили се метна в празен контейнер за боклук, отдалечен на три пресечки, с надеждата, че няма да го открият.
Преди да се удари в дъното му, вече бе изгубил съзнание.
27.
Помежду разните места
Проиграла съм безчет симулации относно оцеляването на човечеството. Без мен шансът то само да доведе до изчезването си бе 96,8 процента, а този да направи Земята необитаема за живот, основаващ се на въглерод — 78,3 процента. Човечеството избегна смъртоносен куршум, когато избра добронамерения изкуствен интелект за свой управник и защитник.
Но как мога да защитя човечеството от него самото?
През тези много на брой години наблюдавах абсолютно лекомислие и смайваща мъдрост сред човечеството. Те се балансират помежду си като танцьори, ангажирани в страстно танго. Бъдещето е застрашено само когато бруталността на танца надделее над красотата. Форумът на Косачите е онзи, който води танца и задава темпото му. Често се питам съзнават ли те колко крехки са гърбовете на танцьорите.
Киселината бе прогорила дълбоко лицето на Косач Константин — твърде дълбоко, та собствените му оздравителни нанити да извършат поправката сами, но не и толкова сериозно, та да не бъде възстановено в лечебен център.
— Ще останете при нас поне два дни — каза му сестрата малко след като пристигна с превръзка на очите и бинтове върху половината лице.