— Къде е той?!
Ранд не отговори на въпроса, така че го направи Годар.
— Изхвърлен е с останалия боклук — махна той безгрижно с ръката на Тайгър.
Роуан се устреми рязко напред, забравил, че е облепен, но гневът му не постигна нищо, освен да разклати стола. Само да можеше да се освободи от този стол, щеше да ги убие. Не просто да ги подложи на Прибиране, а да ги убие. Щеше да ги разкъса крайник по крайник с такова екстремно предубеждение и зла умисъл, че направо да изпепели втората заповед.
И точно това искаше Годар — Роуан да бъде обзет от неистов гняв, но да бъде безсилен да го пусне в действие. Безсилен да отмъсти за ужасната съдба на приятеля си.
Годар буквално се опиваше от нещастието на Роуан.
— Би ли се предложил сам, за да го спасиш? — полюбопитства Годар.
— Да! — изкрещя Роуан. — Да, бих се предложил! Защо не взехте мен?
Годар изхъмка пренебрежително, сякаш бе нищожна подробност.
— В такъв случай се радвам, че Айн е направила този избор. Заради онова, което ми причини, трябва да страдаш, Роуан. Аз съм потърпевшата страна тук, така че моите желания трябва да бъдат уважени, а те са ти да живееш в непоносими мъки. И след като всичко това започна с огън, ти, Роуан, сега ще имаш съдбата на митичния Прометей — носителя на огъня. Не е толкова различен от Луцифер, носителя на светлината, от когото взе името си на Косач. Прометей е бил прикован към скала заради своята недискретност и обречен орли да кълват черния му дроб през вечността.
Той се плъзна по-напред и прошепна:
— Аз съм твоят орел, Роуан. И ще се храня от нещастието ти ден след ден през вечността. Или докато страданието ти не ме отегчи.
Годар остави погледа си прикован в него още миг, после направи знак на телохранителя да го изкара навън.
През последните две години Роуан бе подлаган на сурови физически мъчения, на психологически и емоционален тормоз. Но беше оцелял. Онова, което не го бе убило, го бе направило по-силен — по-решен да направи каквото е необходимо, та да поправи счупеното. Ала сега той бе пречупеният. И не съществуваха достатъчно нанити в света да отстранят щетата.
Вдигна глава и видя, че Косач Ранд още е там. Не понечи да махне ограничаващите го лепенки. Той не го и очакваше. Та как би могъл орелът да кълве вътрешностите му, ако бъдеше освободен? Е, шегата щеше да бъде за тяхна сметка. На него не му бяха останали вътрешности за поглъщане. А и да имаше нещо, то бе чиста отрова.
— Махай се — каза той на Ранд.
Но тя не си отиде. Стоеше там в яркозелената си роба — цвят, който Роуан бе започнал да ненавижда.
— Той не замина с боклука — каза Косач Ранд. — Лично се погрижих, после разпръснах прахта му в поле със сини лупини. Само ти казвам.
И тогава излезе, като остави Роуан да дири утеха в по-малката от две злини.
Пета част
Обстоятелствата отвъд
30.
Безумно стъклено пиле
Има голяма разлика между нещата, които мога да правя, и тези, които решавам да правя.
Мога да отстраня и отгледам всеки нежелан зародиш ин витро, после да го настаня в идеалното любящо семейство, с което приключвам спора между правото на избор и светостта на живота.
Мога да балансирам химикалите, които някога са водили до клинична депресия, склонност към самоубийство, делюзивни състояния и всякакви психически заболявания, което създава не само физически здраво, но също така емоционално и психически стабилно население.
Чрез системата от нанити на отделен индивид всекидневно мога да зареждам спомени, така че ако съответният човек претърпи мозъчно увреждане, спомените му се наслагват в нова мозъчна тъкан. Мога дори да улавям спомени на размазващи се, докато летят към временната си смърт, така че те успяват да си спомнят повечето от скока, а в края на краищата това е и причината, поради която поначало са решили да се размажат.
Но има някои неща, които категорично няма да направя.
Форумът на Косачите обаче не е обвързан от моите закони, нито от моите чувство за морал и приличие. А това означава, че трябва да изтърпя всяко безобразие, което те налагат в света. Включително чудовищното възстановяване на опасен Косач, за когото бе по-добре да е отстранен от служба.
Великата Александрийска библиотека си оставаше тиха като гробница в среднощните часове, така че единствено Мюнира и гвардейците на Острието, стоящи на пост пред входа, знаеха за тайнствения посетител, който идваше през нейната смяна. Гвардейците бяха достатъчно незаинтересовани, та да не задават въпроси, така че Косач Фарадей можеше да провежда разследването си толкова тайно, колкото това бе възможно в обществена институция.