— Сполай ти, Евтиме чорбаджи — отложи калпак хаджи Ставри. — Виж, това е късмет: да се върнеш след толкоз години в родния край и веднага да видиш близък и уважаван човек!…
— Сполай и на тебе, хаджи Ставри. — Евтим се поколеба, но подаде ръка и се здрависаха. — Какво така насам? По търговия или…?
— По търговия из царщината, чорбаджи, но по̀ на юг, към Филибелийско и Татар-Пазарджишко, зер изкупувам ориза на тамошните челтакчии. А иначе само се отбих по пътя си, колкото да се поклоня на бащиния дом. — И хаджи Ставри добави, като се опита да вложи умиление в гласа си: — Лятос ще станат дванайсет години, откакто съм заминал…
Повървяха така рамо до рамо докъде Сахатя (така казваха тогава не само на градския часовник, но и на мегдана около него) и се разделиха, с взаимни уверения в щастието, което срещата им бе донесла.
Когато се сбогуваха, Евтим замислено проследи с поглед отдалечаващия се надолу свой бивш съгражданин, а в същото време умът му напрегнато решаваше една не бог знае колко сложна задача. И хаджи Ставри още не бе завил покрай „газиното“, когато той бе стигнал до решението — свърна в обратна посока и веднага се шмугна в конака.
С Мехмед Салих бей не можа да се види — бил по работа някъде из каазата (така му обясниха, а всъщност каймакаминът, след едно юнашко запиване, продъжило без прекъсване две нощи и един ден, лежеше със страшен махмурлук в харемлъка на дома си). И когато се питаше дали да не прескочи до Али ефенди, попадна на Топчи Ахмед — третия по власт човек в Сливен, ако, разбира се, се изключи Садък паша. Евтим, както впрочем и повечето сливенци, нямаше особено доверие в способностите на двамата братя от Чочовен, сега бьолюкбашии, а довчерашни разбойници, но противно на опасенията му, Топчи Ахмед начаса „загря“ и оцени съобщението на чорбаджията. И зададе няколко въпроса, които показаха, че далеч не е такъв ахмак, какъвто го рисуваше мълвата. Евтим отговори. И с отговорите си на свой ред накара бьолюкбашията да се изпълни с уважение към наблюдателността и последователността в мисленето на християнския първенец: да, нямало грешка, Евтим лично познавал хаджи Ставри Койноолар; да, сега се сетил, че писмото от Търново ще да се е отнасяло именно за него — нямало насам друг бунтар с такова име, а преди години синът на хаджи Койно Койнов поел друма на изгнаника именно поради зулумите и непрекъснатите му сблъсъци с властта; да, трябва да е излъгал, че иде от юг, понеже бил облечен по северняшки („като капанец“, според думите на Евтим); излъгал още, че го довела тук жалостта по бащиния запустял дом, защото къщата на джинса Койноолар, това всеки кореняк-сливналия знаел, се намирала в горния край, докато хаджи Ставри отивал накъде хайдушкото гнездо Клуцохор, при това се правел на по-незабележим…
— Благодаря ти за вестта, чорбаджи — рече почтително Топчи Ахмед, когато Евтим завърши. — Аз ще имам грижата бунтарската обиколка на тоя — как го рече? — на тоя хаджи Ставри Койноолар да завърши тук, в нашия Сливен. Но още само една помощ искам от тебе. За облеклото на хайдутина разбрах. Само ми кажи още как е на вид.
Чорбаджията се замисли съвсем малко и отговори точно:
— Среден на ръст човек, бьолюкбаши ефенди, ама личи, че пращи от здраве. Лице обикновено, кръгло, мургаво; ще помислиш, че кожата е обгоряла от слънцето като на чифчия, но не — целият им джинс са такива, малко с циганска боя. Ястъклии мустаци, ала не чак много бухнати, да не бият на очи. Онуй, по което най се познава, са веждите му, ефенди. Те са дебели, рунтави, черни, без пролука по средата и са напреки, от край до край през лицето, надвиснали под челото.
— Тешекюр едерим, чорбаджи. Нататък остави всичко на мене.
И с тези думи Топчи Ахмед се упъти към помещенията на заптиетата.
Пристигането на хаджи Ставри не предизвика никаква изненада в дома на Бяно Абаджи. Причината преди всичко беше, че Ставри предвидливо се бе погрижил да съобщи по верни габровци за идването си. Но и да не беше предварителната вест, Бяно го позна от пръв погледа; помнеше го той още отпреди бягството му в четиридесет и осма, когато държеше воденица в Кумлука, но времето си посвещаваше не толкова на мливарите, колкото на буйства и дързостни прояви против турците. Но даже и да не си спомнеше за него (когато някога загърби Сливен, хаджи Ставри имаше само двайсет и осем лазарника зад себе си