Боян Силдаров: Да, да, кажи им, Панайоте.
Панайот Минков: Мога да ви кажа само онова, за което има депеша в конака, приятели. Случи се, че можах да я видя.
Поп Димитър: Е, това вече не ще е слух, а точно сведение.
П. Минков: Онзи ден една делегация на цариградските българи се явила пред католическия архиепископ и помолила с писмена просба папата да ни приеме в католичеството.
Поп Димитър (кръсти се): О, Господи!…
П. Минков: Е, сетили се, слава богу, да помолят, щото папа Пий Девети да разреши да си запазим обредите и славянското богослужение. Архиепископът, Брунони по име, ги посрещнал с целия си духовен клир и с Хасун, армено-католишкия патриарх. И разбира се, начаса приел просбата и дал благословия от името на римския отец. Даже съчинили някакъв акт и се подписали всички присъствуващи.
Стефан Гидиков: Горе-долу тъй бях чул нещата и аз. Само не разбрах кои са били тези бащини-майчини, дето са предали светата наша църква.
Иван Добровски: А, това мога да ви го кажа аз. Начело е бил Драган Цанков…
Б. Силдаров (прекъсва го): Кой Драган Цанков бе? Не е ли свищовлията, дето е учил в Русия заедно с даскал Добри Чинтулов?
Ив. Добровски: Същият. Той…
Поп Димитър: Боже, боже! Да е завършил Одеската херсонска семинария, а да стане пръв предател на православието!…
Ив. Добровски: За съжалениие с него са били и мнозина наши сливналии. Дясна ръка на Цанков бил доктор Миркович…
Христо Самсаров: Не може да бъде!
Ив. Добровски: Не може, но е тъй. Там били също хаджи Мина Пашов. И поп Станчо…
Ан. х. Добрев: Поп Станчо? Юдата, който предаде даскал Добри на турците? Е, не се учудвам — който стане предател веднъж, спокойно може и да повтори, и да потрети.
Ив. Добровски: Сега той е бабалък на главния униатин. Зер Драган Цанков се оженил, за дъщерята на поп Станчо.
Ст. Гидиков: И какво станало нататък?
Ив. Добровски: Е, нали вече го научихте от господин Минков. Предали са ни и толкоз. От утре, дядо попе, можеш вече да се кръстиш наопаки, отдясно наляво. И да захванеш да учиш „Патер ностер…“
Б. Силдаров (сухо и с едва сдържан гняв): Чудя ви се, господин Добровски, че в такъв час намирате сили да се майтапите. Но от такива майтапи мен сълзи ми идат на очите…
В това време в библиотеката не влезе, а връхлетя Никола Боров.
Никола Боров: Братя, кажете, вярно ли е?… — Повториха му накратко новините. — Ах, гадовете им мръсни. Да ми паднат сега в ръцете, ще им скъсам главите като на пилета!
Хр. Самсаров (след продължително умълчаване): Да не избързваме с късането на главите. Я първо да помислим какво всъщност е станало…
Ст. Гидиков: Не чу ли какво е станало?
Хр. Самсаров (упорито): Е хайде де, какво пък толкова е станало? До Великден, когато в службата се споменаваше патриархът-грък, ние нему ли се молехме? Щом ще си запазим обичаите и нашето славянско богослужение, какво ме е еня мене, че щели да казват „папа Пий еди-кой си“?
Ан. х. Добрев (замислено): Абе знаете ли, комай има нещо в думите на Христо. По-рано казвахме „майната му на патриарха“, сега ще казваме „майната му на папата“ и толкоз. Работата е, че с това „кажи му аго — да му е драго“ веднъж завинаги ще се отървем от гърчулята. И ще им отсечем ръцете, с които бъркат в душите на съплеменниците ни. (Изкисква се.) Ех, само като си помисля какви ли мутри правят сега негова светлост патриархът и всичките му папищаци във Фенер, иде ми да река едно „Ашколсун!“ на доктор Миркович и другите…
Н. Боров: Пък от твоето „Ашколсун!“ мен ми иде да си изкопая гроба и сам да се заровя в него.
Поп Димитър: Аз приех да се запопя под ваше давление братя. Но сега искам да знаете: отречем ли се от православието, още начаса ще захвърля калимавката и кракът ми в църква няма да стъпи. Сам като пустинник-отшелник ще си общувам с всевишния.
Ст. Гидиков, Б. Силдаров, Н. Боров, Ив. Добровски (в един глас): И аз също, и аз…
П. Минков: Има две неща, с които не разрешавам да се прави алъш-вериш: народността и вярата.
Н. Боров: Не, три са: народност, вяра и език.