— Да речем, веднъж-дваж есенес и още толкова сега, през април.
— И до колко юнака може да се разчита, че ще брои сливенската дружина?
— Надявам се да са около двеста.
— А сега един отговор и от тебе, дядо попе. На талим юнаците са с тояги в ръце. За колко от тях вярваш, че ще бъдат с пушки и достатъчно джепане, когато се развее знамето на буната?
— Че знам ли… — смути се поп Юрдан. — Може трийсет, може петдесет…
— Това е — сви яки рамене Бяно и захапа отново лулата си.
— Това е, това е! — с непривична за него невъздържаност кресна неочаквано хаджи Ставри. — Разбирам накъде биете, ами поне имайте доблестта да го кажете направо, господин Силдаров!
— Тук не става и дума за доблест, за „биене“ нанякъде. — Бяно Абаджи не се поддаде на раздразнения тон и продължи разумно и спокойно. — Вие се готвите да подхванете нещо, в което залогът ще е животът на най-добрите, най-юначните, най-събудените български момци. Но не гледате на нещата в очите, а се палите от собствените си думи. Ето, нашият Сливен си е открай време твърдина на българщината. А колцина се оказа, че ще тръгнат да сразят турската царщина? От цял двайсет и пет хиляден град не повече двеста, всъщност само едва-едва подготвени за битки, и от тях едва трийсет или петдесет ще са с пушка в ръка. Това е, за което исках да ви отворя очите. А щом е то така в Сливен, отсъдете сами как ще е от по-несъбудените или по-притиснатите от турците градове и села.
— И не си правете погрешна представа за силата на Турция, господа — внезапно се обади Добри Чинтулов. — Може да е разядена от леност или изостаналост, но Турция не е хилава и немощна. Живях аз дълго в Русия, видях каква чутовна сила и какви опитни пълководци бяха под скиптъра на царя и въпреки това в Кримската война…
— По-добре не споменавайте Кримската война, господин учителю — намеси се сухо Никола Паскалев. — Тогава турците си приписаха победата, но всички знаем кой я извоюва.
За малко се възцари тишина, после хаджи Ставри се обади тежко:
— Разбрах думите ви господа. И тревогите ви разбрах. И виждам, не са те подсказани от някаква си плашливост, а от здрав разум и житейски опит. Има едно-едничко нещо, което вие не вземате под преценка, господа, и затова изпадате в самозаблуда. Говоря за готовността на българина. Казах ви вече многократно: българинът е готов от години и има нужда само от две неща — от ярък пример и от опитни военачалници. Тези чети, независимо дали по петдесет, или по двеста души, ще бъдат примерът, подир който ще тръгнат хилядите. Или вие искате да ме убедите, господа, че такива здрави български селища, като Градец или Медвен, като Жеравна или Ичера, като Нейково или Котел, ще останат настрана, ако видят сливенските юнаци да са се вдигнали срещу поробителя? Не, не, не допущам даже в мислите си подобна изневяра на народните идеали. Виж, за другото може би сте прави и благодаря, господин Чинтулов, че с думите си за Русия ми го подсказахте. Нали разбирате, говоря за опитните пълководци. Ние наистина имаме думата на Панайот Хитов, Дядо Желю, моя верен Найден и другите, но одеве, когато правехме равносметката, ги позабравихме.
— Панайот войвода не е чакал Гергьовден и отдавна е излязъл — вметна на това място Анастас хаджи Добрев.
— Но той не е известен, че буната не е вече едно смътно и далечно намерение, а събитие, което чука на портата. — Хаджи Ставри се окашля без нужда и продължи някак по-тържествено: — И така, нека да приключим, господа. С божията помощ — на това място той се прекръсти и другите последваха примера му — въстанието ще се вдигне в средата на юни. Кога точно — това ще ви известя от Търново, накъдето отивам още нощес. Както виждате, времето дотогава не е малко… стига да не го пропилеете. Какво очаквам от вас ли? Да съберете пак момците и да подновите с още по-голямо старание талима. Да проверите наличните пушки и джепане и чудеса да сторите, но да ги умножите до юни. И най-сетне — да влезете в связ с Панайот Хитов войвода, та щом дойде лозинката от мене и четата потегли към Търново, той още от първия ден да застане в челото й заедно с опитните си и калени в бой люде.
След малко се разотидоха. Подир последните стегнати и пламенни думи трябваше да искрят като жарава, току-що раздухана от меховете, пък шестимата изглеждаха по-скоро кахърни, умислени.
2.
Прави били да не са с ведро лице — уж за празник се стягаха, пък то излезе едно нищо и половина.
Наистина Анастас хаджи Добрев отново разпали сливенските юнаци, та под байрака му, въоръжен кой как можал, кой как намерил, пак се наброиха — нейде между двеста и триста момци