— Сполай ти, дядо Бяно! — рече знаменосецът, като се отдръпна от софрата. — Чини ми се, че така сладко не съм хапвал нивга през живота си.
— Ба! — засмя се Панайот Хитов, докато също се преместваше по-настрана от трапезата (на нея комай не бе останало нищо) и забърсваше големите си мустаци. — Я да бяхме погладували още една неделя…
— Подочу се — обади се от кьошето Бяно Абаджи, — че сте отново насам, по нашия Балкан…
Имаше неизречен въпрос в тези думи. И двамата гости го разбраха.
— И вярно, и невярно се е разчуло, кръстник — отговори войводата. — Вярното е, че наистина вече двайсетина дни сме пак в свидната ни Стара планина. А невярното — че тези, дето сме тука, не сме онези, които хората помнят.
— Ако река, че много добре съм те разбрал, ще бъде дебела лъжа, Панайоте.
— Ще ти обясня, кръстник. — В гласа на войводата се появи нещичко, което много приличаше на най-обикновено наставничество. — Мене, Дядо Желю и още неколцина от момчетата сигурно ни помнят по нашия край. Но ни помнят като онези, дето я карат по „лявото хоро“ — тук ще отмъстят за сторено злочинство, там ще отнемат накрадено, на трето място ще избавят християнин или християнка в беда.
— А сега, сине?
— Сега е съвсем друго, кръстник. Сега не сме хайдути и горски юнаци, а въстаници и революционери. Ще вдигнем българина на всенародна буна, кръстник, и в битка за живот и смърт с поробителя или ще строшим вековната верига, или ще наторим тази земя с телата си.
Думите му свариха Бяно неподготвен. За да си даде време да помисли, той се изправи и се залови да раздига скромната трапеза. Направи му впечатление, че бъклицата с вино, която бе поставил наред с храната, бе останала непокътната — нито един от двамата гости не бе посегнал към нея.
— Решено ли е туй, което казваш, Панайоте? — попита ей така, между другото.
— Не само решено, но и превърнато в закон. „Закон за българското народно въстание“, тъй се зове той, кръстник.
Стопанинът полека свали лулата и пунгията си от пезула, седна на предишното си място и се залови да тъпче тютюн.
— Нека да е на добър час на начинанието ви — каза безизразно.
— Казваш го някак особено, бих рекъл — затворено, кръстник — обидчиво го предизвика войводата. — Ако е така, говори, не спирай по средата.
Бяно запали лулата си и смукна няколко пъти.
— Ако съм запомнил добре думите ти — каза подир малко, — ти рече „всенародна буна“, Панайоте. — Другият потвърди с кимване на глава. — Туй е добре, сине, то показва, че вие, народните люде, сте разбрали най-важното: че свободата не може да се отвоюва с няколко чети в Балкана, както го проповядваше още Георги Мамарчов, а след него и Раковски, а само ако целият ни народ, мало и голямо, се вдигне като един против тиранина.
— Точно тъй, кръстник. Ние сме го разбрали, а го разбират и…
— Колцина сте горе? — прекъсна го кръстникът му.
Панайот Хитов му хвърли бърз, пронизващ поглед.
— Разбирам накъде биеш. Но не си прав, туй ще ти кажа аз. Не питай колцина сме, а колцина прииждат при нас. Знаеш ли ти, кръстник, че под знамето на този левент има юначни мъже чак от Македония на югозапад и от устието на Дунава на североизток? Да, да, не преувеличавам, чак тука ни намериха волентири от далечна Тулча. Разбираш ли що значи това, кръстник? И представяш ли си какво ще стане, когато прогласим въстанието и — като в оная песен на даскал Добри —
Представяш ли си, а, кръстник? Тогаз не стотици, а хиляден и стохиляден народ ще поеме от четирите краища на българската земя, за да застане под байрака ни с лъва и заветните думи „свобода или смърт“.
Няколко кълбца дим и после тихо:
— Колко войника очакваш от нашия Сливен, Панайоте?
— Чувах, че Гарибалди учел на талим до две стотици.
— Аз мисля, че на тръбата и на „всички на оръжие“ ще се отзоват не повече от стотина. Но хайде, нека да са двеста. Двеста души от този град, дето и ние, и турците го имаме за най-бунтовен, най-непримирим. Това ли е всенародната буна, Панайоте? А представиш ли си същият този наш Сливен колко редовен аскер и башибозук ще вдигне срещу двестата юнака на Анастас хаджи Добрев? И не ме убеждавай, моля ти се, че юначеството на всеки един от нашите ще се равнява на толкова и толкова врагове. Времето на тези сметки отдавна си е отишло, сине. Във всенародната буна низамът и башибозукът ще имат белгийски пушки-игленки и немски топове, пък срещу тях голото юначество не чини и пет пари. Туй трябва да го имаш „едно наум“, Панайоте, когато ще вдигаш народа на въстание.