На връщане към стаята един човек с отвратителна заешка уста му подаде някаква религиозна брошура.
Ричърдс загащи ризата си, седна на леглото и запали цигара. Беше гладен, но реши да излезе и да хапне нещо, когато се стъмни.
От скука застана отново до прозореца. Започна да брои различните марки коли — фордове, шевролети, плимути, „Фолксваген“, „Уинт“, «Стюдбейкър», «Реймблър-Сюприйм». Печели най-често срещаната. Глупава игра, но по-добре от нищо.
Надолу по Хънтингтън авеню се намираше Североизточният университет, а точно срещу прозореца — автоматизирана книжарница. Докато Ричърдс броеше колите, в нея непрекъснато влизаха и излизаха студенти. Изглеждаха съвсем различно от безработните пред електронното табло. Бяха късо подстригани и сякаш всички носеха пъстри вълнени якета — последната университетска мода. Вървяха през смазващата тълпа и влизаха за покупките си с фамилиарно снизхождение към всички, което удиви и ужаси Ричърдс. На малкия паркинг пред книжарницата спираха и тръгваха спортни, често екстравагантни коли, повечето от тях с лепенки на университети по задните прозорци — Североизточен, Мичигънски, Бостън колидж, Харвард. По-голямата част от безделниците пред таблото не обръщаха внимание на колите, но някои се бяха втренчили в тях с безмълвен и отчаян копнеж.
Един уинт тръгна от клетката пред книжарницата и мястото му веднага зае спортен форд. Колата се сниши и остана на един инч от платното, когато шофьорът — ниско подстриган мъж, пушещ тридесетсантиметрова цигара, изключи от скорост. После леко подскочи, когато пътникът — конте в бял ловен костюм, слезе и изчезна в магазина.
Ричърдс въздъхна. Броенето на коли се оказа скучна игра. Съотношението между фордовете и най-близкия им съперник беше 78:40. Крайният резултат можеше да се предскаже по-лесно и от следващите избори.
Някой заблъска по вратата. Ричърдс застина.
— Франки? Вътре ли си, Франки?
Ричърдс не отговори. Не помръдваше, скован от страх.
— Да го духаш, Франки-бейби — чу се пиянско изхилване и отдалечаващи се стъпки. Почука се на следващата врата. — Тук ли си, Франки?
Сърцето му бавно слезе от гърлото.
Фордът потегли и друг зае мястото му. Седемдесет и деветият. По-дяволите.
Мина пладне. После стана един часът. Ричърдс го разбра по далечното биене на църковни камбани. По някаква ирония човекът, който броеше всеки час, нямаше часовник.
Измисли си друг вариант на играта. За «Форд» — две точки, «Стюдбейкър» — три, «Уинт» — четири. Брои се до петстотин коли.
Може би петнадесет минути по-късно забеляза младия мъж в черно-бяло спортно сако. Стоеше облегнат на един стълб до книжарницата, зачетен в някакъв концертен плакат. Никой не го гонеше оттам. Полицаите сякаш не го забелязваха.
«Плашиш се от сенки, мой човек. След малко ще почнеш да ги виждаш в ъглите на стаята.»
Уинт с огъната броня. Жълт форд. Стар стюдбейкър със свистящ, описващ малки кръгчета, ауспух. «Фолксваген» — умряла работа, те са извън класацията. «Стюдбейкър».
На пневмобусната спирка на ъгъла стоеше равнодушно мъж, запалил дълга цигара. Около него нямаше други чакащи. Естествено. Пневмобусите бяха преминали и Ричърдс знаеше, че следващият ще дойде чак след четиридесет и пет минути.
Усети студ да сковава слабините му.
Стар човек вървеше по отсамния тротоар и от време на време се облягаше на стената на сградата.
Други двама, облечени в дебели балтони, слязоха от едно такси, като разговаряха оживено. Зачетоха се в менюто на витрината на ресторант «Стокхолм».
Мина някакъв полицай, поговори с човека на спирката и продължи пътя си.
Ричърдс забеляза със смътен страх, че много от безделниците пред таблото се влачеха значително по-бавно. Дрехите и походката им му се сториха странно познати, сякаш винаги са се навъртали тук, а той чак сега усещаше присъствието им, колебливо и с изненада, както разпознаваш гласовете на умрели хора в сънищата си.
Полицаите също бяха повече.
«Поставят ми капана» — мисълта го хвърли в безпомощен и безнадежден ужас.
«Не — поправи се той. — Отдавна си в капана.»
…междинно отчитане — минус 070…
Ричърдс бързо отиде до банята. Беше спокоен, опитваше се да не обръща внимание на страха, тъй както човек, застанал на висока скала над морето, не обръща внимание на дъждовната капка. Можеше да се измъкне, само ако запази разума си. Паниката означаваше бърза смърт.
Под душа някой пееше дрезгаво и фалшиво популярна песен. При писоарите и умивалниците нямаше хора.