Пренатоварен, двигателят дрезгаво изпищя, когато машината направи втори обратен завой. Фаровете й отново го заслепиха и превърнаха всичко в свръхконтрастен черно-бял негатив. Ричърдс се опита да се изправи, но глезенът му не го държеше.
Поемаше въздух на големи жадни глътки и наблюдаваше приближаващото се чудовище. Предметите станаха огромни, нереални. Адреналинът го потопи в някакъв делириум, в който всяко движение беше забавено, целенасочено, предварително изчислено. Приближаващата кола приличаше на голям ослепял бик.
Отново изтрещя автоматът и този път един куршум прониза дясната му ръка и го повали настрани. Тежкият автомобил се опита да завие и да го прегази и за момент Ричърдс съвсем ясно видя човека зад волана. Стреля още веднъж и стъклото на вратата хлътна навътре. Колата бавно се завъртя, заора в пръстта, преобърна се настрани, после изведнъж се изправи на предницата си, стовари се върху покрива си и легна настрани. Двигателят се задави и млъкна. В неочакваната шокираща тишина ясно се чуваше пращенето на полицейското радио. Ричърдс не можеше да се изправи на крака и запълзя към колата си. Паракис вече беше вътре, опитваше се да запали, но в паниката си явно бе забравил да отвори дюзите. При всяко завъртане на ключа се чуваше кухото кашляне на въздуха в цилиндрите.
Приближаващи сирени постепенно изпълваха нощта. Ричърдс беше на петнадесетина метра от колата, когато Елтън разбра грешката си. При следващото завъртане на ключа двигателят диво изръмжа и колата се повдигна над земята.
Когато Елтън я докара до него, Ричърдс се изправи, доколкото можа, отвори вратата и се стовари вътре. Паракис зави наляво по 77-мо шосе, което пресичаше Стейт стрийт веднага след парка. Долната част на колата беше на сантиметри от настилката и всеки момент можеше да задере в нещо и да се разпадне. Елтън поемаше дълбоко въздух и бързо го издишаше, а устните му потрепваха като щори на прозорец при силен вятър.
Още два патрула изскочиха зад тях. Сините им лампи заблестяха и Елтън ускори.
— Не сме достатъчно бързи — извика той. — Не сме…
— Те са на колела! — изкрещя в отговор Ричърдс. — карай по насипа отстрани!
Колата зави надясно и подскочи над бордюра. Сгъстеният въздух заблъска в дюзите и тя отново ускори. Патрулите се понесоха зад тях и започнаха да стрелят. Ричърдс чуваше как стоманени пръсти пробиваха ламарината. Задното стъкло се разби с оглушителен трясък и ги засипа с малки остри парченца. Елтън изкрещя и започна да кара с непрекъснати завои вляво и вдясно.
Една от полицейските коли, понесла се с над седемдесет мили в час, не успя да се справи с бордюра. Сините светкавици от лампите й насякоха тъмнината. Колата се преобърна и продължи да се носи, легнала настрани, а металът нажежаваше камъните под себе си. Обшивката на резервоара се свлече, искрите докоснаха бензина и автомобилът избухна в ослепителен бял пламък.
Вторият патрул продължаваше да ги следва. Бяха доста пред него, но той щеше бързо да скъси дистанцията. Бензиновите коли на колела бяха близо три пъти по-бързи от въздушните. А ако автомобилът на въздушна възглавница се отклонеше много встрани от пътя, неравната повърхност под дюзите можеше да го обърне, както почти стана, когато Паракис премина бордюра.
— Завий вдясно! — изкрещя Ричърдс.
Паракис рязко изви, без да намалява, и ускорението притисна стомасите им. Излязоха на 1-во шосе. Пред тях се намираше големият разклон Коуст. Ако влезеха в него, вече нямаше да имат избор. Единственият вариант щеше да остане смъртта.
— Отбий! Отбий, по дяволите! В алеята!
За момент престанаха да виждат полицейската кола, скрита от предишния завой.
— Не! Не! Ще бъдем като мишки в капан!
Ричърдс се пресегна и дръпна силно волана, като едновременно с това изблъска ръката на Елтън от ръчката на газта. Колата се отклони под прав ъгъл и се блъсна в бетона на сградата при входа на алеята. Ударът ги запрати настрани, тъпата муцуна на автомобила се зарови в купчина метални отпадъци, консервни кутии и празни щайги и се разби в стената зад боклуците.
Ричърдс бе изхвърлен върху таблото, носът му силно изпращя и от него бликна кръв.
Колата остана накриво спряла в алеята. Единият й цилиндър все още кашляше. Паракис представляваше безмълвна купчина, превита над волана. Сега Ричърдс нямаше време за него.