Седнаха. След малко Ричърдс се изправи и отиде до прозореца. Навън продължаваше да вали. Улиците бяха мокри, хлъзгави и черни. Зачуди се какво ли прави Шийла.
…междинно отчитане — минус 092…
В десет и петнадесет Ричърдс мина през вратата зад екрана. Над нея висеше друг надпис — „ОТТУК“, допълнен със стрелка. Сега в групата бяха десет. Вървяха един зад друг. Камера провери картите им. В новата зала имаше десет кабинки с по три стени, но този път по-солидни. Бяха облицовани с перфорирани коркови плоскости, които изолираха шума. От скрити говорители се носеше музика. Подът беше покрит с плюшен килим. Ричърдс чувстваше стъпалата си странно от допира с нещо, което не е цимент.
Меката светлина, идваща от тавана, не дразнеше очите.
Изпитият мъж му каза нещо. Ричърдс премигна насреща му:
— Шеста кабина — повтори той укорително.
— Добре.
Отиде в шеста кабина. Вътре имаше маса, а зад нея голям стенен часовник, закачен на нивото на очите. На масата лежеше подострен молив „Джи-Ей/Ай Би Ем“ и куп листа без редове.
„Евтино минават“ — помисли си Ричърдс.
До всичко това стоеше изправена една ослепителна жрица от компютърната ера — една висока и царствена блондинка в къси панталони в цветовете на дъгата, които ясно открояваха леко изпъкналия триъгълник между краката й. Розовите щръкнали зърна на гърдите й игриво повдигаха копринената блузка на дупки.
— Седнете, моля — каза тя. — Аз ще проведа следващия тест. Kазвам се Ринда Уорд.
Тя протегна ръка. Ричърдс я стисна изненадан:
— Бенджамин Ричърдс.
— Може ли да ви наричам Бен?
Усмивката й беше привлекателна, но си личеше, че не влага никакво чувство в нея. Усети, че надигащото се желание у него е точно това, което те очакваха да изпита при вида на тази добре сложена жена с нейното добре гледано тяло. Това го вбеси. Сигурно се възбуждаше, като го показва пред бедните глупаци на път към месомелачката.
— Разбира се — отговори Ричърдс. — Хубави цици.
— Благодаря — отвърна невъзмутимо тя.
Сега той седеше зад масата и я наблюдаваше отдолу, докато тя го гледаше отгоре и така смущаваше още повече.
— Днешният тест е за твоите умствени способности, тъй както вчерашният беше за физическото ти състояние. Ще продължи дълго и ще обядваш към три следобед — при положение, че го преминеш. — Усмивката й изчезваше за малко и отново проблясваше. — Първата част е словесна. Времето, с което разполагаш, е един час от момента, в който ти дам книжката с тестовете. Можеш да ми задаваш въпроси по време на изпита и ако са позволени, ще ти отговарям. Разбира се, стига да не са въпроси от самия тест. Дотук ясно ли ти е?
— Да.
Тя му подаде книжката. На корицата беше нарисувана голяма червена длан с разперени пръсти. Под нея с големи червени букви пишеше „СТОП“. А отдолу — „Не отваряйте на първа страница, докато изпитващият не ви каже да започвате.“
— Сериозна работа — отбеляза Ричърдс.
— Моля? — безупречно изваяните й вежди се повдигнаха.
— Нищо.
— Когато отвориш книжката, ще намериш изпитна карта — продължи тя урока си. — Отбелязвай отговорите с ясни и плътни черти. Ако искаш да поправиш нещо, изтривай предишната отметка напълно. Ако не знаеш някой отговор, моля те, не налучквай. Разбираш ли ме?
— Да.
— Тогава обърни на първа страница и започвай. Когато кажа стоп, остави молива. Хайде, можеш да започваш.
Той не започваше. Спокойно и нагло оглеждаше тялото й. След малко тя се изчерви.
— Часът ти изтича, Бен. По-добре…
— Защо всички мислят, че щом се занимават с хора от южните квартали, непременно имат работа с безнадеждни тъпаци, които мислят само за чукане?
Сега тя съвсем се обърка.
— Аз… Аз никога…
— Не, ти никога — той се усмихна и взе молива. — Господи, колко сте глупави.
Той се наведе над теста, докато тя все още се чудеше какво да отговори или да открие причината за реакцията му. Вероятно наистина не разбираше нищо.
Първата част се състоеше от изречения с една пропусната дума — той трябваше да подчертае верния отговор.
„1. Една … пролет не прави.
а. мисъл
б. бира
в. птичка
г. кражба
д. нито едно от изброените.“
Той бързо попълваше изпитната карта, като рядко спираше, за да обмисли втори път отговора. Следваха тестове за трудни думи и антоними. Когато свърши, оставаха още петнадесет минути до изтичането на часа. Тя не взе листа — по правило той не можеше да й го върне преди изтичането на определеното време. Ричърдс се облегна назад и се загледа безмълвно и многозначително в почти голото й тяло. Тишината стана напрегната, плътна и потискаща. Личеше й, че иска да се покрие с нещо и той го забеляза. Това му достави удоволствие.