— Сънят завършен ли е вече? — повтори съществото.
— Чух те първия път — отвърна Рамон с досада. — Да, сънят е шибано завършен. Вашият вид не спите освен всичко друго, а?
— Спането е опасно състояние. Изважда те извън потока. Ненужно прекъсване на функцията. Нуждата за сън е недостатък в природата ви. Само неефикасни същества се нуждаят да са в безсъзнание половината си живот.
— Тъй ли? — каза с още една прозявка Рамон. — Е, трябва да опиташ някой път.
— Сънят е завършен — заяви Манек. — Време е да започнеш да изпълняваш функцията си.
— Не бързай толкова. Трябва да се изпикая.
— Нали вече се изпика.
— Ами, това е непрекъснат шибан процес — отвърна Рамон: преиначаваше думите на един свещеник, който веднъж проповядваше на площада в Диеготаун. Проповедта беше за променливото естество на душата, мъжът, който я държеше, беше с почервеняло лице, потен. Рамон и Пауел Домингес го замерваха със захаросани бадеми. Не се беше сещал за това от години и все пак сега си го спомняше толкова ясно, все едно се е случило едва преди няколко мига. Зачуди се дали сиропът, в който го бяха държали извънземните, може да е направил нещо с паметта му. Чувал беше, че някои хора, когато се събуждат от стазис, понякога страдат от амнезия или силно душевно разстройство.
Сега, докато стоеше до псевдобора с мрежеста кора и пикаеше в корените му, усети, че в ума му се връщат още по-странни изблици на памет. Мартин Касау, първият му приятел, когато бе дошъл в Диеготаун, беше живял до пристанището, в двустайно жилище с масленожълт бамбуков под, който се белеше по ъглите. Носили си бяха пиене там всяка нощ цял месец, пееха и лочеха бира. Мартин му разправяше истории как докато работел из горите като трапер, подмамил една чупакабра в яма със заострени колове, а Рамон на свой ред навърташе измишльотини за сексуалните си подвизи в Мексико, една от друга по-сензационни и невероятни. Хазяйката на Мартин веднъж дойде и ги заплаши, че ще се обади да ги арестуват, а Рамон й се показа гол. Спомни си стъписаното изражение на старата жена, как се бяха разтреперили ръцете й, без да може да реши обида ли е пенисът му, или заплаха. Беше все едно, че го гледа на запис: просветна силно като самото преживяване и след това се отвя отново и остана само спомен.
Рамон се почеса разсеяно по корема, пръстите се задвижиха по гладката кожа. Горкият Мартин. Зачуди се какво ли е станало с кучия му син. Не можеше да си представи нищо по-лошо от това, което ставаше с него.
— Вие и не пикаете, нали? — каза Рамон, след като изтръска последните капки.
— Изхвърлянето на брак е необходимо само защото поглъщаш неправилни храни — отвърна Манек. — Оекх осигурява подхранване без брак. Така е създаден — за да увеличава ефикасността. Твоята храна е пълна с отрова и инертни вещества, които тялото не може да абсорбира. Затова трябва да правиш пикаене и тръскане. Това е примитивно и неестествено.
Рамон се изхили.
— Примитивно, може би. Но вие сте тези, които вървите против природата! Животни сме, и вие, както и ние. Животните спят, ядат други животни, серат и ебат. Вие не правите нито едно от тези неща. Кой тогава е неестествен, а?
Манек го изгледа отгоре.
— Същество, обладано от ретехуе, има капацитета да бъде повече от животно. Ако една способност съществува, трябва да бъде използвана. Следователно вие сте неестествени, защото сте се вкопчили в примитивното, въпреки че притежавате способността да се издигнете над това състояние.
— Вкопчването в примитивното често е доста забавно… — почна Рамон, но Манек, който, изглежда, започваше да става нетърпелив, го прекъсна.
— Започнахме с правенето на пикаене — каза съществото — и се върнахме до това място в цикъла. Сега сме готови. Ще влезем в юнеа. Ще продължим.
— Юнеа?
Манек замълча. После отвърна:
— Летящата кутия.
— Аа. Но трябва да ям все пак. Не можеш да накараш човек да тръгне без закуска.
— Ти можеш да изкараш седмици без закуска. Това докладва снощи.
— Което обаче не значи, че бих искал — отвърна Рамон. — Ако държиш да работя възможно най-добре, ще трябва да ям. Дори машините трябва да се презареждат, за да работят.
— Никакви забавяния повече — заяви Манек и заопипва заканително сахаела. — Тръгваме веднага.