Рамон помисли да възрази, да настои, че има още някоя биологична функция, необходима на човешката природа… можеше да увърта и усуква още час-два, просто за да спечели повече време. Но Манек изглеждаше решен, а той не искаше съществото да прибягва до сахаела, за да го принуди да се подчини.
— Добре, добре, идвам. Изчакай само секунда.
Беше направил каквото можеше за ченгето. Всеки кучи син, излязъл навън да го арестува, трябваше да е шибано благодарен за онова, което бе направил досега! Рамон взе увитите в листа късове опушена риба и тръгна след съществото към костенобялата му кутия. Студена закуска пътьом все трябваше да свърши работа.
Коремът му подскочи, когато странният съд се понесе във въздуха. Полетяха на югозапад. Зад тях на север останаха високите върхове на Сиера Хуесо, горните им склонове вече забулени от кипнал сив облак — там зад тях, горе, валеше сняг. На юг светът се снишаваше в гориста низина, след това се накланяше към южния хоризонт, димящ и плискащ като чиния със супа, размътена от блата по границите на кръгозора. Също на границите на кръгозора, оттук само като тънка сребърна лента, сред свят от зелени, сини и оранжеви дървета и черен камък, беше Рио Ембудо, главният канал на огромната речна система, която отводняваше Сиера Хуесо и всички северни земи. На стотици километри на югозапад Фидлърсджъмп клечеше на скалистите си, прошарени с червени жилки брегове над същата тази река, с паянтовите си хотели и къщи, пълни с миньори, трапери и секачи, с кейовете, пълни с рудни баржи и плаващи грамади изсечени дървета, готови скоро да поемат към Лебедова шия. Натам, към безопасността на градските светлини и шумната човешка гмеж почти със сигурност се беше отправило онова ченге.
Как щеше да го направи? Всеки, който можеше да построи навес толкова добре като тоя полицай, нямаше да се затрудни изобщо със сглобяването на сал с подръчни материали. Стигнеше ли до Рио Ембудо и построеше ли сала, ченгето щеше да продължи по течението на реката до Фидлърсджъмп — много по-лесно и по-бързо, отколкото да върви пеш през гъстата гора. Точно там щеше да отиде самият той и точно това щеше да направи, ако се окажеше изхвърлен тук, без фургон, отчаян и сам. И беше сигурен, че полицаят ще направи същото. Съществата бяха проявили голяма съобразителност с избора си да го използват като ловно куче в края на краищата — той наистина знаеше как ще постъпи полицаят, накъде ще тръгне. Наистина можеше да го намери.
Колко още трябваше да се бави, за да даде време на ченгето да се измъкне? Възможно ли беше онзи вече да е стигнал до реката? От склоновете на Сиера Хуесо имаше дълъг път пеш през грубия терен. От друга страна, вече бяха изтекли няколко дни…
Под тях се изпъна поредната гъста гора от куркума — високи мършави дървета с полупрозрачни синкавобели игли, като милион ледени висулки. Продължиха полета си. Огромен като Вавилонската кула мравуняк се беше извисил над дърветата и странните, металически на вид насекоми, като живи скъпоценни камъни забръмчаха на рояк нагоре в защита на своята царица. После — широка поляна, празна, ако не се брои шестокракият труп на вакеро, с наподобяващото му на кон туловище — полуизядено от чупакабра и оставено да изгние. Отново куркума. Въртяха в кръг. Как все пак смяташе Манек да намери ченгето?
— Какво търсим? — извика Рамон, за да надмогне шума на насрещния вятър. — Тук отгоре не можеш да видиш нищо. Имаш ли сензори на това?
— Долавяме много неща — отвърна Манек.
— Ние? Аз не долавям и едно шибано нещо.
— Юнеа участва в моя поток, и сахаел. Ти не можеш да се включиш заради природата си. Поради това си повод за голямо разочарование. Но това е твоето татекреуде и следователно трябва да се приеме.
— Не искам изобщо да участвам в проклетия ви поток. Само попитах дали имаш някакви сензори на това нещо. Не питах дали го вадиш на първата среща.
— Необходими ли са тези шумове? — попита Манек. Ако Рамон изобщо вярваше, че извънземните изпитват някакви понятни за човека чувства, би казал, че съществото се е подразнило. — Търсенето е изразът на…
— На твоето шибано татекреуде, каквото и да значи това. Както кажеш. Като не мога да го правя това с потока, може пък това да е най-доброто, което бих могъл да направя, а? Да завържа малко приятелски разговор?
Перата на главата на Манек щръкнаха и паднаха рязко. Дебелата му глава се раздруса. Той се обърна към Рамон, а пролуките на дъното на костената кутия се стесниха, шумът на вятъра затихна.