За миг Манек вдигна объркано рамене, но след това като че ли разбра какво говори и изпитва Рамон. Сахаел може би му помогна да вникне в човешката извратеност.
— Ще намерим човека, преди това да се случи — заяви Манек и се изправи.
— Дано, по дяволите.
15.
Още два дни Рамон и Манек вървяха през леса — човекът водеше, извънземният го следваше по петите. Спираха, та Рамон да се нахрани и да пие, да пикае и да облекчи червата си, но почиваха само през нощта. Другият Рамон правеше биваците си небрежно, преспиваше една нощ в хралупа на ударено от мълния дърво, друга — в набързо приготвен навес. Огнищата и грижливо стъкмените заслони от предишните биваци вече ги нямаше и Рамон разбираше защо. Двойникът му вече бягаше не на шега. Бяха на финалната отсечка.
На пътя си намериха още три плескуна, а Рамон беше сигурен, че са пропуснали да забележат още няколко. Пътеката, която следваха, вонеше на кръв за съществата на Сао Пуло. И вече все по-често Рамон забелязваше следи от чупакабра: зловонната диря на пътеката, дървета, издраскани от остри нокти, а веднъж чу и далечен вик, самотен и застрашителен.
Манек оставаше отчужден и сдържан, но по-достъпен и разбираем отпреди. С всяка нощна почивка съществото възвръщаше силата и съсредоточеността си. Никакви странни сънища вече не безпокояха Рамон, а проблемите с татекреуде и убийството, с енье и геноцида възникваха по-рядко в разговорите им. Спомени все още обсебваха Рамон от време на време — мигове от детството му, дребни случки от времето, прекарано на кораба на енье, и пристигането на Сао Пауло. Откри, че може да ги пренебрегва по-лесно, ако преднамерено съсредоточи ума си върху дирята.
Предобеда на третия ден дивечовата пътека, която следваха, стигна до реката. Голямата Рио Ембудо. Онова, което отдалече представляваше тънка лента, сега се простираше в чиста шир студена ледникова вода, бърза и гладка. Бреговете бяха гъсто обрасли с дървета, оголените им клони се бяха изпънали към течението като дебели пръсти. Никакви човешки стъпки не се виждаха по разкаляния бряг, но Рамон не се съмняваше, че другият вече е бил тук и е видял същия този пейзаж. Но преди колко време? И къде щеше да е отишъл оттук, за да построи спасителния си сал? Рамон се загледа в слънчевата светлина, проблясваща по водната повърхност, и остави ума си да заобръща проблема. Ако той беше тук и свободен, ако бягаше от извънземния и се криеше от чупакабра, какво щеше да направи?
Почеса мъха по брадичката си, обърна се на юг и закрачи покрай брега. Манек го последва мълчаливо, сахаел се залюля между тях като въже. Реката ромолеше тихо. В друг ден, с друга някоя работа, Рамон щеше да спре, може би щеше да топне босите си крака във водата и да се порадва на красотата наоколо. Но сега умът му бръмчеше от стотици въпроси. Дали двойникът му беше успял да направи някакъв малък сал и бе отплавал на юг, и какво щеше да направи Манек, ако настигнеха другия Рамон, и колко голяма беше впрочем територията на чупакабра? Премълча всичко това, само преценяваше откъде най-добре да мине и как да се промушва покрай дърветата, за да не закачи сахаел за някой клон и той да го дръпне за гърлото.
Следите, оставени от двойника му, вече бяха по-малко — нямаше стъпки, по-малко бяха клонките, счупени на подходящата височина, та това да е направено от човек. Не че другият Рамон беше станал по-предпазлив — просто реката привличаше към бреговете си горски животни и човешките следи се губеха. Тук сигурно имаше повече кюй-кюй. Повече солени плъхове и алцес негрос. По калните брегове личаха следи от малки копита, други, разлати, с меки пръсти, малките клиновидни дири от птицеподобните гущери и каня. Покрай реката гъмжеше от живот. Планетата живееше. А те бяха двама чужденци и газеха в свят, който не беше техен. Трима чужденци, ако се броеше и другият Рамон.
Реката лениво зави на изток и му предложи величествена гледка с водата и далечната гора на отсрещния бряг, но ограничи видимостта напред. Той се спря и коленичи до една паднала куркума. Манек се извиси над него.
— Човекът не е тук — каза Манек. Гласът му се разнесе над водата като шум от свирене на далечен сипей.
— Тук е. Някъде.
— Може да е тръгнал срещу течението. Ако търсим в грешната посока, няма да можем да го намерим.