В седем и половина Мона беше на паркинга на 46-та Западна улица. Алекс не я очакваше в ресторанта преди осем, което означаваше, че има време да направи нещо, което й беше хрумнало по-рано.
На една будка на площад „Таймс“ продаваха вестници от разни части на страната — искаше да провери дали нямат някой от Минеаполис. Ако се запознае по-добре с града, щеше да се почувства по-близо до Лейси, която може би дори четеше същия вестник.
Вечерта беше студена, но ясна и на Мона й беше приятно да се разходи пеша пет пресечки до площад „Таймс“.
Колко често идвахме тук, докато Джак беше жив, отбеляза мислено тя. Събирахме се с приятели след представленията. Кит не се интересуваше от театъра толкова колкото Лейси. Лейси от малка приличаше на Джак — влюбена беше в Бродуей. Сигурно ужасно й липсва.
На будката откри „Минеаполис стар трибюн“. Може Лейси да е чела същия този брой тази сутрин. Само като докосна вестника и веднага почувства Лейси до себе си.
— Искате ли торбичка, госпожо?
— Да, благодаря.
Мона бръкна в чантата да извади пари, а продавачът през това време сгъна вестника и го сложи в найлоново пликче.
Когато Мона пристигна в ресторанта, на входа имаше опашка. Забеляза, че Алекс е вече на тяхната маса и бързо отиде при него.
— Извинявай, малко позакъснях — рече тя.
Той стана и я целуна по бузата.
— Не си закъсняла, но лицето ти е студено. Да не би да си дошла пеша от Ню Джързи?
— Не. Подраних малко и реших да си купя вестник.
Карлос, техният сервитьор, витаеше наоколо.
— Госпожо Фаръл, позволете да ви взема палтото. Да взема ли и багажа ви?
— Нека остане тук — предложи Алекс. Той взе торбичката и я остави на празния стол до масата им.
Както винаги, вечерта беше приятна. По време на кафето Алекс Карбайн хвана ръката й в своята.
— Тази вечер не си много зает — пошегува се Мона. — Да си станал най-много десетина пъти.
— Реших, че може би затова си купила вестник.
— Не, но все пак успях да прегледам заглавията.
Мона се протегна да вземе чантата си.
— Мой ред е до тоалетната. Ей сега се връщам.
В единайсет и половина Алекс я изпрати до колата. В един часа ресторантът затвори и персоналът се разотиде по домовете.
В дванайсет и десет се проведе телефонен разговор. Съобщението беше кратко.
— Кажете на Сенди, че май е в Минеаполис.
25
Какво се бе случило между Хедър Ланди и Рик Паркър?
Лейси остана като гръмната, когато чу, че са се познавали. В петък през нощта, след като Том Линч и Кейт Ноулс си тръгнаха, тя не можа да заспи. Часове наред стоя будна, опитвайки се да разбере какво става. През двата почивни дни непрестанно мислите й се връщаха към вечерта, когато Изабел Уеъринг умря. Какво ли си е мислил Рик Паркър, докато стоеше и слушаше как я разпитват доколко познавала Изабел и дали е познавала Хедър? Дяволите да го вземат! Защо не каза нищо?
Според чутото от Кейт, през последния ден от живота си Хедър е била видимо разстроена от случайната среща с Рик Паркър в хижата в Стоу. Кейт беше споменала, че Рик „се занимавал с недвижими имоти в Ню Йорк“ и „явно знаел нещичко за Хедър от времето, когато току-що била пристигнала в Ню Йорк“.
Лейси си спомни, че в дневника на Хедър се споменаваше за някакъв неприятен инцидент, който се бил случил по времето, когато си търсела жилище в Уест Сайд. Дали Рик беше замесен в това, питаше се Лейси.
Преди да го прехвърлят в офиса на Мадисън авеню, Рик беше работил пет години в уестсайдския клон на „Паркър & Паркър“. Дошъл беше при тях преди три години.
Което означава, разсъждаваше Лейси, че е работел в Уест Сайд точно по времето, когато Хедър Ланди е пристигнала в Ню Йорк, за да си търси жилище. Дали е отишла в „Паркър & Паркър“ и там се е срещнала с Рик? И ако е станало така, какво се е случило след това?
Лейси ядосано тръсна глава. Може би Рик беше замесен в цялата тази каша? Дали не попаднах тук заради него? Точно Рик ми даде името на Къртис Колдуел като евентуален купувач на апартамента на Изабел, спомни си тя. Той ме свърза с Колдуел и затова го заведох там. Ако Рик познава Колдуел, полицията може би ще да успее да намери Колдуел с негова помощ. А ако хванат Колдуел, аз ще мога да се прибера у дома.
Лейси стана и възбудено закрачи из стаята. Може би това беше свързано с нещата, които Изабел беше забелязала в дневника. Непременно трябва да запознае Гари Болдуин от прокуратурата с тази нова информация. Пръстите я сърбяха да вдигне слушалката и да му се обади, но пряката връзка с него беше изрично забранена. Трябва да остави съобщение на Джордж Свенсън да й се обади, а след това или да му пише, или да се обади на Болдуин по сигурните канали.